Българинът доплаща най-много за лекарства в ЕС, макар у нас медикаментите да са на едни от най-ниските цени. Само 23,8 % от общите разходи за лекарства се покриват с публични средства, а останалите 75,2 % излизат директно от джоба на пациентите. Средният процент в ЕС на публичните разходи за медикаменти е близо 60. Това обяви председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев по време на здравен форум в столицата.
Според шефа на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов е необходимо спешно приемане на отделен закон за достъпа до лекарства. „Идеята е добра, трябва да се подложи на обществен дебат и да решим въпросът с достъпа на българина до лечение, медикаменти и медицински изделия“, заяви проф. Георги Михайлов, който е трети в софийската листа на БСП и лекар на Стефан Данаилов. Директорът на Националната онкохематалогия и шеф на комисията за оценка на здравните технологии е и най-спряганото име за следващ здравен министър. „Лекарствената политика досега винаги е била ахилесовата пета на всички управляващи“, призна проф. Михайлов. Той хареса централизирания търг за лекарства на болниците на Петър Москов, но с някои забележки. „Държавата трябва да поеме част от разходите за медикаменти като създаде национални програми за онкологичните и редките заболявания“ посочи още проф. Михайлов.
Нужни са три основни приоритета, около които да се обединят партиите и по които да се работи в следващите 15 години, призова Николай Хаджидончев, председател на БГФарма и изпълнителен директор на „Актавис”, компания на ТЕВА. Той допълни, че през последните години прогенеричната политика винаги е била застъпвана от всяка власт и това е правилният начин за оптимизиране на разходите за медикаменти.
„Системата работи на база на транзакции за извършена дейност, а не на база резултати, а трябва да е точно обратното“, подчерта директорът на Асоциацията на научно-изследователските фармацевтични производители (ARPharM) Деян Денев. По думите му, заплащането трябва да е обвързано с резултатите от лечението.
Създаването на единна информационна система, която да може да наблюдава целия пазар и да следи кои лекари какви лекарства изписват, обеща от името на ГЕРБ д-р Даниела Дариткова. Според експредседателя на парламентарната здравна комисия, държавата трябва да намери начин да се справи с паралелния износ и с достъпа на болните до иновативни продукти.
От Реформаторският блок пък са категорични, че е необходим 10-годишен план за лекарствената политика, който всички партии да следват. Според бившия зам.-здравен министър д-р Бойко Пенков е необходим още един отделен закон – за търговията с лекарства и ценообразуването им.
