Служебният премиер проф. Огнян Герджиков е популярен не само като политик, юрист и общественик, но е известен и с поетичната си дарба. Преди около година той написва стихотворение за собствената си среща със здравната система. За болничните перипетии на един среден пръст проф. Герджиков разказва в рими. Стихът му е озаглавен „По клиничната пътека“, а в него с доза хумор и щипка сол служебният премиер описва здравната реформа, така както я е видял и усетил върху гърба си, пардон – пръста си. По ирония на съдбата година по-късно проф. Герджиков си избра за здравен министър „бащата“ на тази реформа д-р Илко Семерджиев.
ПО КЛИНИЧНАТА ПЪТЕКА
Заби се трън жестоко в моя палец
и одве сгърчен в болницата влитам.
Отвсякъде личи, че съм страдалец,
от болка чак краката си преплитам.
„Да, господине, много неприятно,
но болницата няма тазʾ пътека.
Да беше трън в петата, да, но в палец?
Момент, да видя в нашʾта картотека.
Намирам по пътека сто и двайсет.
За пръст е тя, но трябва да е среден.
А както и да гледам, то се вижда,
че средният Ви хич не е повреден.“
„Добре тогаз, пишете, че е среден!“
„Но господине, туй ще е измама.
Нали го виждам, че не е повреден.“
„Ох, направете нещо, Вашʾта мама!“
„Единствената опция е тази:
да се премести трънчето надлежно,
на точен пръст да иде и тогава
ще спазим правилата най-прилежно.“
„Правете кʾвото щете, но по-скоро!
Сами го вижте: син, подут, кръвясал.
Боли, пулсира, свитки ми излизат.
Направо съм си вече перкулясал.“
„О, господине, тъй не става лесно.
Пишете, че сте запознат с правата.
Пишете още, че за Вас е риска,
случайно паднете ли от кревата.
И дайте, моля, личната си карта!
Без нея няма как да Ви приемем.
Сега ще ида аз да я сканирам.
И данните Ви лични ще да вземем.
„Семейно положение?“ – „Неженен“
„Тогава, завещание пишете!“
„Но, моля Ви, не смятам да умирам.“
„За всеки случай – и не се гневете!“
И трябват още някои важни данни:
по-точно – към какво сте алергичен?
В рода си имате ли наркомани
и имали ли сте бронхит спастичен?
Какви лекерства вземате за кръвно
и за простатата, евентуално,
пушач ли сте, и пиете ли често,
свещички слагали ли сте анално?
Сърцето как е, имате ли кръвно?
Кардиологът ще Ви го измери.
Ще трябва да се вземат някои проби.
И още нещо, ако се намери.
Освен това, е нужна спектрограма,
ще вземем кръв за кръвната картина.
Изследването, за да бъде пълно,
ще трябва да дадете и урина.“
„Защо пък и урина, не разбирам.
Махнете този трън и обещавам,
че после, без за миг да се забавя,
урината си цяла завещавам.“
„Когато обработим всички данни,
ще преценим дали за планов прием
или е случай с елемент на спешност,
и почваме да режем и да шием.“
О, слава Богу! Случаят бил спешен.
И вкараха ме в операционна.
Хирург пристига, с маска на лицето
и почва операция шаблонна.
„Сестра, упойка, лампа, марля, скалпел
и дръжте пръста, моля, да не мърда!“
Усетих аз ръката на хирурга –
ръка на мъж – уверена и твърда.
„Готов съм, свърших, слагайте превръзка!
И хоспитализирайте го спешно!“
Недоумявам, що това е нужно?
Дори ми стана малко смешно.
Защо ще трябва в болница да бъда?
Защо не мога вече да си ида?
Обезтрънен с превръзка много лека.
Да легна в болница ще е обида.
Обида към самия мен, най-вече.
Обида и към хилядите болни.
Кому е нужно? Сетих се накрая –
да бъдат, май, в системата доволни.
„Ти само ще се водиш, че си тука –
прошепва във ухото ми сестрата,
след седмица ела да те изпишем!
Такава всъщност е при нас играта.
И само потребителската такса,
ще трябва да платиш при нас накрая,
за леглодните в болницата ужким,
но истината само аз да зная.“
Такава бе клиничната пътека.
По нея дадох своя скромен принос
към здравната система на страната.
Но плюс ли е това или пък минус???
Скромен гений: О.Г.
