Стремежът да се оптимизират разходи в пазарната икономика принципно е добро намерение, но когато е замесена и медицината се налага да се сетим с какво бил застлан пътят към ада. Дефицитът в бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) от близо 100 млн. лева за миналата година тласна надзорът на институцията да затегне контрола над най-скъпите лекарства, за които фондът плаща. Още в началото на декември 2016 г. бе обявено, че НЗОК няма да плаща за лекарства, които не се вписват в критериите за икономическа целесъобразност. Заприлича на челен сблъсък между медицината и икономиката, защото на практика означаваше, че воден от финансовите си възможности публичният фонд ще преценява на кого точно да одобри лечението.
И въпреки че пациентските организации скочиха срещу планираните мерки тип „икономията майка на мизерията“, както обеща през декември м.г., сега касата материализира що е то критерии за икономическа целесъобразност. Българските гастроентеролози и хепатолози получиха инструкции от НЗОК – какви лекарства да изписват, в каква последователност и в каква комбинация. В указанията е посочено кои пациенти могат да бъдат включени за терапия със скъпите безинтерферонови препарати, но и кои нямат право да бъдат излекувани. Извинете, но това звучи като смъртна присъда – нямаш право на лечение!
От терапията са изключени алкохолиците. Според запознати алкохолизмът бил нещо различно от пиянството, но как точно гастроентерологът ще различи алкохолика от обикновения пияница би било интересно даже и да се види. Ами ако пациентът с хепатит е на 16 и вече алкохолик? Очевидно го отписваме.
Много по-перфидна обаче е формулировката на друга дискриминирана група – няма да могат да се лекуват „хора с очаквана ниска продължителност на живота“. Кои са тези хора – възрастните (над 70, 80 или 90 години?), онкоболните, бедните, гладните, претърпелите катастрофа, инфаркт, инсулт? И които и да са, кой лекар намира сърце да им каже – ти си пътник и без хепатита, няма какво да те лекуваме със скъпи лекарства.
Сега сме в трепетно очакване да видим коя група болни са следващите „печеливши“ от новите инструкции. И тъй като очевидно говорим повече за пари, а не за здравеопазване, може да заложим на пациентите с ревматоиден артрит, защото плащанията за биологична терапия през 2016 г. са 83 млн. лева, което е с 11 млн. лв. повече в сравнение с 2015 г. Да видим и кой ще получи присъдата – нямаш право на лечение.
