Да се намали ДДС на лекарствата, като се мисли в посока диференцирана ставка. Това препоръчва на депутатите Комисията за защита на конкуренцията. Антимонополният орган публикува вчера секторния си анализ за конкурентната среда при търговията на дребно с лекарства, които се покриват напълно или частично от здравната каса.
Припомняме, по-рано тази година икономисти и експерти изчислиха, че лекарствата може да поевтинеят между 9 и 17%, ако медикаментите бъдат освободени от ДДС или бъде въведена диференцирана ставка. България е една от едва трите страни в ЕС, които прилагат общата ДДС ставка и върху лекарствените продукти.
Анализът на КЗК обхваща периода 2010-2015 г. и вече е изпратен до Народното събрание, Министерския съвет, Министъра на здравеопазването, Министъра на финансите, Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствени продукти, Изпълнителната агенция по лекарствата и НЗОК.
Въпреки че антимонополната комисия не е открила драстични нарушения на конкуренцията, тя има препоръки към властите за подобряване на средата. Според експертите два от основните проблема на аптечния пазар у нас са свързани с формирането на надценките на медикаментите и осигуряването на равен достъп до лекарства в цялата страна. Комисията заявява, че са необходими и мерки за прекратяване на всички незаконни практики за паралелна търговия. „Липсва подходящ механизъм за регулация на паралелния износ на лекарствени продукти, което води до значително увеличаване на паралелния им износ за страните от ЕС. Това от своя страна поражда сериозни рискове за дефицит, в това число и на животоспасяващи медикаменти за потребителите на българския пазар“, се посочва в анализа.
Според данните на Национална агенция по приходите броят на Интрастат операторите, извършили вътреобщностни пристигания и изпращания на стоки по кода, в който попадат лекарствата се увеличава от 25 на 68. Близо половината от изследваните от Комисията паралелни износители като „Рацио Лек“, „Трейднет България“, „Беста Мед“, „Динерас България“, „Ремеди Трейдинг“, „Рекс Фармасютикълс“, „ББ Фарм“, „Акта Фарма“ и „Стинг“, стартират тази дейност през и след 2012 г. Най-много лекарства се реекспортират от България към Германия, Румъния и Полша.
Основно седем са най-големите износители на лекарства, реимбурсирани от НЗОК, показват още данните на КЗК. Оттам обаче са скрили имената им. Обемът на медикаментите, които тези търговци са изнесли нараства над 40 пъти за 5 години.
„Въпреки че у нас съществува хоризонтална и вертикална интеграция на аптечния пазар, конкурентната среда е нормална“, смятат от КЗК. За изминалите пет години броят на аптеките в рамките на веригите е нараснал от 330 на 702. На практика дългите вериги съставляват около 20% от всички 3794 аптеки. Повечето от тези структури имат договори с касата, а пазарният им дял от продажбите на реимбурсирани лекарства се увеличава от 48% през 2011 г. до 54% през 2015 г.
17 са най-големите вериги с аптеки у нас, отчитат от КЗК. Сред тях са Ремедиум, Субра, Феникс, групата Санита, SCS, Сейба, Софийски аптеки, Фармастор, Марешки, Гален, Образцова аптека, Медея, Адонис, Супернова, ПроФарма, SOpharmacy. Някои от тези марки обаче са притежание на един и същ собственик. Такива са „Марешки“ и „Супернова“, които са на известния бизнесмен и политик Веселин Марешки. Под тези марки оперират над 350 аптеки и дрогерии. Притежание на дружеството SCS пък са четири марки – Санита, SCS, Сейба, Софийски аптеки. Според КЗК двете най-големи вериги общо притежават около 45 % от дела на продажбите на лекарства, заплащани напълно или частично от НЗОК.
