Около 1,1 млрд. лева ще плати здравната каса за лекарства през тази година от общия си бюджет, който е 3,2 млрд. лева. Това означава, че над 30% от всички публични разходи за здраве отиват за медикаменти. Развитите държави харчат по това перо 15-18% от парите във фондовете. В същото време по данни на Евростат за 2014 г. в България с публични средства се заплащат едва 23% от всички разходи за лекарства. Това означава, че бедният нашенец доплаща са хапчетата, които пие, цели 77 %. В развитите държави реимбурсирането е между 60% и 80%.
Само тези факти са достатъчни, за да се види, че относително високите разходи на НЗОК за лекарства се дължат на ниските в абсолютна стойност общи разходи за медицинска помощ.
Няма съмнение, че цените на лекарствата в България са сред най-ниските в Европейския съюз, защото това произтича от въведения със закон механизъм на ценообраузване. За да се допусне изобщо до пазара на лекарства реимбурсирани от НЗОК, производителят им трябва да докаже, че цената му не е по-висока от която и да е държава в ЕС. Отделно от това от миналата година, правителството принуди с наредба производителите да връщат на касата 20% от стойността на продадените от тях продукти.
Натискът върху цените доведе до отпадането на 1/3 от лекарствата от реимбурсния списък на НЗОК от началото на 2016 г. Снижаването на цените налива вода и в мелницата на реекспорта. Колкото по-ниска е цената на лекарството в България в сравнение с други европейски страни, толкова по-висока е печалбата, ако го купиш тук и продадеш там. Това генерира чиста загуба за производителите, при това на пазари далеч по-големи и богати от българския. Закономерно те ограничават вноса в страната или изобщо излизат от пазара на медикаменти, покриване частично или напълно от касата.
Другите участници в лекарствоснабдяването – дистрибуторите и аптеките получават от НЗОК минимална надценка. Така например, независимо дали цената на едно 100% заплатено от касата лекарство, е 100 или 1000 лева, аптеката получава 2 лева, за да го достави и отпусне на болния. Може да натрупаш оборот от 15-20 хиляди лева и чист приход (не печалба) от него примерно 10 лева. При това рискуваш да дойде някой контрольор на НЗОК и да те санкционира, заради една запетайка и да не ти плати и стотинка. Не е чудно, че много аптеки се отказват да сключват договори с НЗОК, особено за 100% реимбурсираните лекарства.
Потърпевши от всичко това са пациентите. При еднакви други условия, колкото по-малко плаща НЗОК за лекарства, толкова повече плаща болния от джоба си.
Мантрата, която мнозина повтарят, колко скъпи са лекарствата и колко много пари се дават за тях, пък колко малко за други дейности, как изтичали парите и прочее, може да е много удобна за политическа употреба, обаче не е вярна.
Злоупотреби са възможни там където няма прозрачност и самата здравна администрация участва или ги прикрива. Генерално погледнато, дори и 100% да бъде успешна борбата с корупцията, това няма да повлияе съществено на силно ограничения достъп на болните до лекарства. Защото първоизточникът на този проблем не е нито цената на медикаментите, нито злоупотребите, а малкото пари, които държавата отделя за здравеопазване.
Автор: Д-р Стойчо Кацаров, Център за защита правата в здравеопазването
