Пациентът вече плаща от джоба повече за здраве, отколкото дава НЗОК. Това показват данните от изследване „Разходи за здраве от джоба на домакинствата в България“, публикувани в сп. „Социална медицина“, цитирани от Центъра за защита правата в здравеопазването.
Данните са получени чрез анкета на представителна извадка от български домакинства и са за миналата година. За 2015 г. заплатените частни разходи за здраве от българските домакинства могат да бъдат оценени на между 3,63 млрд. и 3,68 млрд. лева общо. Бюджетът на здравната каса за същата година възлиза на 3,2 млрд. лева, а за 2017 г. се залагат малко над 3,4 млрд. лева. В проценти това означава, че НЗОК вече покрива едва 47% от всички разходи за здраве, а пациентът плаща от джоба си 53%.
През 2012 година разходът на пациентите е бил 48,6%, според доклад на Световната банка. Средно в Европейския съюз делът на разходите за здравеопазване, които домакинствата поемат, е около 16-18 на сто.
Най-голям дял от частните разходи за здраве на българина заема групата на медицинските изделия за извънболнично лечение, в които попадат и лекарствата – над две трети от общия размер на частните разходи за здраве. В зависимост от социалната група, в която попадат лицата, делът на разходите за здраве варира от 5% от доходите им до над 90%, като в някои случаи месечният доход може дори да не достига, разкрива изследването.
Основният извод е, че разходите за здраве от джоба на преобладаващата част от домакинствата в България са непропорционално високи в сравнение с доходите им. Тези разходи водят до здравни неравенства, особено силно изразени при лицата и домакинствата, живеещи с доходи под линията на бедност. Високите разходи за здраве от джоба, особено в случаите на тежко или хронично заболяване, са основен фактор за изпадане в абсолютна бедност и материални лишения.
Този тъжен показател се дължи на първо място на разходите за здраве от БВП, който България отделя – почти два пъти по-малко в сравнение с ЕС. В абсолютна стойност публичните разходи за здраве са от 5 до 15 пъти по-малко от другите страни членки.
Според изследването едни от най-тежките проблеми са лимитите в болниците и извънболничната помощ, ограниченият достъп до модерна терапия, както и скъпите медицински изделия, превърнали се в процъфтяващ бизнес за производители и медици.
