Кабинетът „Борисов 2“ депозира своята оставка в парламента днес. Писмото е внесено от министър-председателя, а това означава, че столът на здравния министър е овакантен. След като ГЕРБ и БСП декларираха, че няма да правят опит за съставяне на кабинет в мандата на настоящото Народно събрание, на президента Росен Плевнелиев ще му се наложи за трети път да излъчи служебно правителство.
Кой ще наследи министър Петър Москов предстои да разберем. Ако се облегнем на избора на Плевнелиев при предишните правителствени кризи, най-вероятният наследник на Москов ще е отново от ВМА. В предишните два служебни кабинета държавният глава посочи за здравни министри сегашният началник на Военномедицинска академия ген. Николай Петров, а след това анестезиологът д-р Мирослав Ненков. Във ВМА не липсват и други топ лекари с качества да оглавят ресора.
Ако обаче мандатът на Плевнелиев не стигне и се наложи новоизбраният президент ген. Румен Радев да състави служебен кабинет, то очевидният избор би бил д-р Румяна Тодорова, която е сестра на вицето му Илияна Йотова. Д-р Тодорова има солиден опит в сектора, оглавявала е два пъти здравната каса и се ползва с уважението на повечето медици и болнични директори. Ако бъдещият здравен министър трябва да бъде излъчен от средите на БСП, то неговото име би могло и да е това на настоящия зам.-председател на ресорната парламентарна комисия д-р Емил Райнов, който вече е заемал този пост. Сред другите знакови фигури е и още един бивш червен министър – проф. Радослав Гайдарски. Напълно възможно е обаче и ген. Радев да посочи за наследник на Москов лекар от ВМА.
По-важният въпрос обаче е как ще ни лекуват догодина. Тъй като критиците на реформата „Москов“ не бяха малко, за тях добрите новини са повече. Първата от тях е, че пакетите няма да бъдат разделени на основен и допълнителен и на пациентите няма да им се налага да чакат с месеци (а на накои и с години) за операция, ако случайно страдат от социално-незначима болест. Другата добра новина е, че вероятно системата за пръстови отпечатъци ще бъде модифицирана така, че да не дразни лекари и пациенти. Доволни от ситуацията би трябвало да са и от фармацевтичната индустрия, след като няма да бъдат принуждавани повече от Москов да връщат пари от печалбата си в здравната каса. Предизвикалият куп противоречия проектозакон за лекарствата също остава във „фризера“ засега. Дали ще бъде замразена и чаканата от десетилетия Национална здравна карта не е ясно. Лимитите на болниците е друга важна тема, която новият здравен министър ще трябва да разгледа. От БСП досега винаги са заявявали, че не подкрепят въвеждането им.
Лошата новина е, че мнозинството в оставка заяви, че ще оттегли одобрения от Министерски съвет и внесен за обсъждане в Народното събрание и приет на първо четене от Комисията по бюджет и финанси проектобюджет на държавата, част от който е и този на здравната каса. Това означава, че през следващата 2017-а НЗОК ще разполага със същите средства като през тази година, което е с 223 млн. лв. по-малко от предвидените за догодина.
Проблем вероятно ще се окаже и продължаването на реформата в Спешната помощ, особено ако планираните 160 млн. лева от Европа бъдат загубени. С тях трябваше да бъдат купени 400 нови линейки и да бъдат изградени 76 нови спешни центъра, а другите 161 – да бъдат ремонтирани.
Дали от всичко това следва, че през 2017 г. ще ни лекуват по-добре, пък макар и с по-малко пари, предстои да разберем. Едно е сигурно обаче – задава се поредната реформа в сектора.
