Въвеждането на диагностично свързаните групи у нас се отлага с още една година и ще продължим да се лекуваме по клинични пътеки поне до 2018 г., става ясно от проект за промени на Наредба 42 на здравното министерство, публикуван за обществено обсъждане.
Адаптираната за нашите условия австралийска класификация трябваше да влезе в сила от началото на следваща година, но с предложените промените въвеждането й се отлага за 1-ви януари 2018 г.
Причината за отлагането на въвеждането на класификационната система са нуждата от допълнително време за прецизиране на кодовете, адаптиране на софтуерните продукти и пробното им използване в практиката с цел отстраняване на възможни технически грешки, мотивират се от здравното ведомство.
Новата класификация дава възможност за по-пълно описание на дейностите, които се извършват при лечението на даден пациент. В нея са заложени 32 процедури, които да могат да се отбелязват от специалистите. Новата система на класификация дава възможност за по-прецизното описание на терапевтичните дейности, както и на състоянието на пациентите. Това е и в основата на ДСГ, чрез които при лечението се взема предвид тежестта на болните, съпътстващите диагнози, общото им състояние. Крайният ефект е по-справедливо заплащане на терапията и оттам по-добро лечение. У нас този модел трябваше да заработи през 2005 г., но досега все се отлага и така България е единствената страна от 28 –те държави в ЕС, където не се работи по ДСГ, а с клинични пътеки.
При плащането за диагноза, финансирането се извършва на базата на стандартизирана цена за група диагнози и състояния. При постъпването в болница пациентът се записва в тази ДСГ, в която попада диагнозата и състоянието му, а финансиращият орган изплаща на болницата сумата, която е административно определена за тази група. Предимствата на този метод са във възможно най-адекватното заплащане за лечението на всеки пациент. Недостатъците се изразяват в сложността на прилагането му, необходимостта от преизчисляване на цената на отделните диагностични групи в зависимост от новите методи на лечение, а също и във възможността за прехвърлянето на пациенти в по-високоплатени ДСГ.
Другият недостатък е, че за въвеждането на диагностично свързаните групи ще са необходими поне 40 % увеличение на средствата в НЗОК. Това е и истинската причина за поредното отлагане на новата система за финансиране на болниците, смятат експерти.
