Делата за лекарски грешки ще растат, алармира адвокатът по медицинско право Мария Петрова. „Имаме системен проблем – с влошената комуникация между лекари и пациенти, с това, че обществото не разбира какво точно е лекарска грешка, а за съжаление и лекарите не го разбират”, посочи Петрова пред БНТ. Тя допълни, че нито една правна система в света, включително и българската, няма дефиниция за това какво представлява лекарската грешка. „От там идва и големият проблем, защото обществото борави с този термин, наричайки с него всичко нежелано, което се случи в хода на едно лечение”, обясни адвокатът. Според нея би трябвало да бъде създаден фонд за обезщетение на пациентите, каквато е световната практика.
Делата срещу медици у нас са се увеличили 20 пъти за последните 20 години. Само от 2008 г. до 2014 г. срещу доктори са водени 2983 дела. От тях 1839 са административни, 389 наказателни и 756 граждански.
Най-съдени са гинеколозите, хирурзите и анестезиолозите. От 2004 г. до 2014 година 107 лекари от тези три рискови специалности са осъдени за лекарски грешки. За последните 10 години Темида е постановила, че виновни за неблагополучен изход от лечението са 46 гинеколози, 38 хирурзи и 23-ма анестезиолози.
„Липсва нормативно определение за лекарската грешка и по този въпрос работим съвместно с медицинския одит“, заяви председателят на Централната етична лекарска комисия в БЛС д-р Петко Загорчев. Според него преди всичко трябва ясно да се дефинират разликите между лекарска и медицинска грешка.
„Медицинска грешка е неизпълнение или неправилно изпълнение на планирани действия, грешки в резултат на слабост в организацията и управлението на лечебния процес. Те са по-скоро слабости и пропуски в неспазването на нормативни изисквания, липса на правила на поведение”, поясни той. „Лекарската грешка е непрофесионално или неправилно действие или бездействие на лекар, извършено при оптимално създадени условия за работа. Имаме ли обаче такива условия за работа у нас”, попита д-р Загорчев.
Той предупреди, че ако една системна грешка се определи за лекарска, има риск да се направи опит да се прикрие истинската причина за нея и ще се създадат условия тя да бъде повторена отново. „Ако я определим като грешка в организацията, втори път този случай няма да се повтори”, категоричен бе д-р Загорчев. Именно това разделение на пропуските в грижите за пациентите ще залегне и в бъдещия регистър на лекарските грешки. Той обаче няма да е публичен, нито ще е ясно в коя болница е допуснато неблагополучието.
