Единствената обществена банка за стволови клетки в България, която се намира в Клиниката по имунология на „Александровска“ болница, е празна. Структурата поддържа регистър от около 1200 донора с определена формула на тъканна съвместимост, които са заявили готовност да бъдат дарители при нужда, но на този етап в банката няма съхранен генетичен материал. Това съобщи проф. Магарита Генова, ръководител на Лабораторията по хематопатология и имунология в Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.
Според доц. Генова трансплантацията на стволови клетки засега е един от най-ефективните методи за лечение на пациенти с онкохематологични заболявания, в това число лимфоми, левкемии и мултиплен миелом. През 2015 г. у нас са направени общо 88 трансплантации на стволови клетки, като 77 от тях са автоложни, т.е. със собствен материал на пациента и 11 – алогенни, т.е. с клетки от донор. През 2014 г. трансплантациите са били 80, от които 64 автоложни и 16 алогенни. За сравнение в света годишно се извършват около 50 000 трансплантации на стволови клетки, като 53% от тях са алогенни, а 47 на сто – автоложни. Половината от общия брой трансплантации се правят в Европа, 28% – в Америка, 19% – в Азиатския регион и само 3% в Източния средиземноморски регион.
„В публичните банки всички стволови клетки освен за количество и годност, се изследват и за тъканна съвместимост. И могат веднага да бъдат потърсени за трансплантация от други пациенти. Докато тези в частните банки априори не могат да бъдат включени за търсене, защото не се знае каква е тяхната характеристика – те са замразени само за потенциални лични нужди“, обясни доц. Генова.
Затова популярното, но твърде скъпо за българските стандарти съхраняване на стволови клетки от пъпна връв при раждането на бебе е напълно ненужно. „В частните банки се изследва само количеството на стволовите клетки, не се правят генетични изследвания и след години може да се окаже, че човек си съхранява клетки с генетични заболявания“, коментира д-р Пенка Ганева от Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания.
От друга страна родилките у нас не подписват съгласие, че стволовите клетки могат да се използват за други пациенти при съответни заболявания, както е в най-големите банки за кордални клетки във Великобритания и Испания, допълни д-р Ганева. „Личното ми мнение е, че събирането на стволови клетки от пъпна връв в българските частни банки е чиста комерсиализация“, категорична е тя.
