Според една не много изискана сентенция било по-добре да ти се спука съвестта, отколкото пикочния мехур. Под нея ще се подпишат хора с инфекция на пикочните пътища, но понякога даже и при чести ходения по малка нужда възникват „аварийни“ ситуации за незадържане на урината (ако предпочитате – пикочна инконтиненция). Проблемът е достатъчно интимен, за да го споделяме, но пък е досаден. По статистика на Световната здравна организация между 38 и 44 % от жените са установили признаци за незадържане на урината, даже 10 % от девойките имат същия проблем. При мъжете неприятният феномен ескалира с напредването на възрастта.
Въпросът е наистина ли не можем да задържим уринирането, как е изразено то и най-важното – трябва ли да прибегнем до консултация с лекар. Специалистите разграничават три основни вида пикочна инконтиненция с различни симптоми и съответно метод на лечение.
Първият тип е императивна инконтиненция, като симптомите се изразяват във възникване на внезапни, резки и неотложни позиви за уриниране, които заставят човек да зареже всичко и да потърси тоалетна, ако има наблизо. Понякога дори не успява да стигне до нея… Ако няма възможност да се облекчиш, възниква епизод на незадържане на уринирането. То бива провокирано и от звук на течаща вода, вид на тоалетна и др. По правило при такива пациенти общият брой на изхожданията по малка нужда за денонощие е увеличен, а броят им над 8 вече се смята за патология. Такъв тип незадържане е характерен за хиперактивен пикочен мехур, при това няма болка и дискомфорт в уретера, а биологичният анализ на урината в общия случай не показва отклонения.
Специалистите разграничават и стресова инконтиненция. Проблемът настъпва при смях, кашлица, кихане, вдигане на тежко, в по-тежки случаи – при ходене, качване по стълба и дори сексуален контакт. Очевидно тези случки създават личен и професионален дискомфорт и като цяло снижават качеството на живот. Такова незадържане се развива след операции (гинекологични, урологични, онкологични), след раждания, травми, при бременност.
Третият тип е смесената инконтиненция. Тя съчетава симптоматиката на императивната и стресовата, съответно е по-трудна за разпознаване и изисква да познаваш организма си. Разбира се, най-добре е да се преодолее неудобството и да се потърси съвет на лекар – уролог, гинеколог или нефролог. Той би диференцирал правилно симптоматиката, проявяваща се и при други заболявания, както и да подбере правилното лечение, ако в крайна сметка става дума за „просто“ несдържане.
Лечебният подход е различен и се определя от причините довели до оплакванията. Използват се различни оперативни техники или се прилага медикаментозно лечение. Важен момент в комплексния терапевтичен подход е и провеждането на насочената кинезитерапия за укрепване на коремната мускулатура и най-вече тази на тазовото дъно. Нелекувана навреме уринарната инконтиненция влошава качеството на живот на страдащите, може да причини дори тежка депресия. Така че по-добре преодолейте срама и отидете на лекар, отколкото всеки път да се притеснявате дали ще дотичате до тоалетната.
