3-годишно момиченце беше спасено от лекарите от болница „Токуда“. Екипът на детския хирург проф. Огнян Бранков извади киста, голяма колкото портокал от корема на детето.
От месеци родителите му обикалят различни специалисти, защото момиченцето се оплаква от силни болки в корема, не се храни добре, чувства се отпаднало. По време на почивка на морето състоянието на детето се влошава, но докторите в курорта поставят погрешна диагноза – стомашен вирус. След като се прибират в София, родителите водят хлапето си на преглед при проф. Бранков. Изследванията показват, че става дума за рядко вродено заболяване – доброкачествена киста на дебелото черво.
„За 20 години съм оперирал едва двайсет деца с тази диагноза“, разказа за Скенер.нюз проф. Бранков. По думите му заболяването се открива случайно, което крие сериозни рискове. Не лекувано навреме може да доведе до преплитане на червата и тежки кръвоизливи. Много често заради неопределената болка в корема се бърка с апандисит.
„Оперирахме детето, премахнахме кистата, която приличаше на топка и беше залепена за червата. Интервенцията беше успешно, а малката пациентка вече е изписана“, обясни проф. Бранков.
За една година той е спасил още две хлапета със същата диагноза. Най-малкият му пациент е бил 4-месечно бебе. „При него самите черва бяха удвоени, а проблемът е бил открит още преди да се роди детето. Но тъй като диагнозата е много рядка, колегите от други клиники решават, че става дума за бъбречно заболяване. След раждането се разбира, че става дума за ентерогенна киста. Успяхме да я премахнем с възможно най-малко травматизъм за бебето, въпреки че беше разположена на сравнително трудно място. Възстановяването протече бързо и без усложнения“, разказа хирургът.
При третото дете – момченце на 4 години, кистата обхваща кръвоносните съдове около червата, прораства в стената на дебелото черво и го усуква. Налага се спешна интервенция, при която лекарите изрязват 40 сантиметра от червата. Детето от бебе имало проблеми и оплаквания, а когато отварят корема му хирурзите се натъкват на две кисти. „При него възстановяването продължи по-дълго, но вече и то е добре“, допълва проф. Бранков.
