През първата половина на тази година сме изпили лекарства за 1.33 млрд. лева, като 200 млн. лева от тях са за продукти без рецепта. Данните са на IMS Health, цитирани от в. „Капитал“.
Ръстът на пазара на лекарства за полугодието се забавя и е най-нисък от пет години насам – 5.17%. За пръв път се наблюдава и още един процес – ръстът на покупките на добавки в аптеките е около 9 %. Досега продажбата на тези продукти растеше с двуцифрени проценти.
През миналата година правителството въведе множество допълнителни ценови регулации във фармацевтичния сектор, които влияят на пазара в посока свиване на ръстовете. Основната от тях беше изискването за задължителна отстъпка от 10 % от цената на лекарствата без аналог и под патентна защита (т.нар. оригинални лекарства). Ако компанията иска медикаментът й да бъде платен с обществени средста, няма друг избор освен да плати тази отстъпка на НЗОК. За най-новите лекарства дори се изисква индивидуален договор с още по-голям процент намаление.
Така през миналата година фармаиндустрията върна в здравната каса 44 млн. лв., а през тази година се очаква тази сума да достигне около 75 млн. лв. Освен това има законово изискване цената на фармацевтичните продукти на ниво производител да е най-ниска в сравнение с останалите държави от ЕС. Бяха въведени и ценови коридори, в които да се движи стойността на лекарствата, и оценка на здравните технологии, при която се преценява дали е икономически ефективно касата да плаща определена медикаментозна терапия.
„НЗОК плаща лечението на всеки 10-и пациент благодарение на отстъпките, предоставени от индустрията. Те обаче са тежко бреме за нас, което в съчетание с другите мерки, води до оттегляне на някои продукти без аналог, за което предупреждаваме от години. Затова всякакви мерки в тази сфера трябва да бъдат предшествани от оценка на ефекта им, не само върху спестяването, а и като негативна последица върху достъпа на пациентите до лечение. През последните години индустрията предлага мерки за контрол на разхода на НЗОК, които обаче трябва да са предмет на договаряне, а не на административно налагане чрез наредби, както е сега“, категоричен е Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични компании.
От 1 януари до 30 юни здравната каса е платила 338 млн. лева за лекарства за домашно лечение, сочат пък отчетите на НЗОК. Става дума за общо 1753 продукта. Близо 1/3 от парите са за медикаменти за две заболявания – диабет и астма. Относително високи разходи са направени за лечението на ревматични заболявания, множествена склероза и редки болести. В същото време общо за всички антибиотици, НЗОК е похарчила под 10 хил. лева.
За цялата 2016 г. в бюджета на касата са предвидени 540 млн. лева за лекарства за домашно лечение. Ако разходите и през второта половина на годината останат същите, се очертава преразход от около 140 млн. лева. Почти сигурно ще има преразход и при медикаментите за онкологични заболявания. През 2015 г. за химиотерапии в болница НЗОК е заплатила 250 млн. лева, а в бюджета за 2016 г. са заложени 210 млн. лв. Обаче 136 милиона от тях вече са похарчени.
