– Пътувайки за това интервю срещнах човек, който видимо имаше психичен проблем. Младежът се държеше неадекватно, обикаляше из целия автобус, скачаше по седалките, говореше си сам, слизаше и се качваше на всяка спирка. Реакцията на всички наоколо беше да се отръпнат, да избягат от него. Защо?
– Има много стигма. Писхичноболен значи ужас. А това не е така, животът е друго нещо. Ние не сме свикнали да приемаме различните хора.
– Не е ли нормална реакция да се изплашиш, да се отръпнеш настрана?
– Колкото по-малко знаем, толкова повече ни е страх. Обществото ни е длъжник на психичноболните. Защото почти винаги реакцията е: „Бе дай да го набутаме в лудница този и край. Проблемът е решен“. Обаче той не е решен.
– Полага ли се адекватна грижа към психичноблоните?
– Когато те имат остра нужда от медицинска помощ – да. Но след преминавенато на кризата – има още много какво да се желае. Когато мине острото състояние и трябва за този човек да се полагат грижи, той да се поддържа в добро състояние – там се късата нишката. Или по точно държавата не се е погрижила тези хора да имат достоен живот.
– Как трябва да се погрижи?
– Най-важно е болните да не бъдат изхвърляни от живота. Трябва да има дневни центрове за тях, повече информация, че те не са толкова опасни, за колкото ги мислим. Всъщност те стават три пъти по-често обект на агресия, отколкото те извършват такава. Подчертавам, тези хора не са по-опасни от нас т.нар. нормални. Например те най-често попадат в схеми за измама. Само през миналата година 400 болни са загубили жилищата си по този начин.
– От повече от година се води спор трябва ли да има регистър на психичноболните или не. Знае ли се колко са хората с шизофрения и биполярно разсройство?
– Регистърът сам по себе си няма да реши нищо. Хубаво е да се знае колко са болните, но това какво ще помогне, при условие, че не се полагат специални грижи за тях. Има смисъл да се отделят повече средства от държавата за работа с тези пациенти, да живеят в една подкрепяща и невраждебна среда. Ето това трябва да се направи. А регистър сам по себе си – за какво ни е?
– Увеличава ли се броят на хората с психични проблеми?
– Да. През последните години все повече българи страдат от тревожност, панически атаки, депресивни състояния. Иначе тежките болести като шизофрения и биполярно разстройство засягат едно постоянно число от хора навсякъде по света – по около 1 % от населението. България не прави изключение от тази статистика. Друг е въпросът, че у нас грижата не е адекватна и затова ни се струва, че броят на болните расте.
– Какво може да отключи шизофренията?
– Това е заболяване, като всички останали. Причините са комплексни – както генетични, така и някои проблеми във вътреутобното невроразвитие и след раждането. Има и редица психологични причини – загуба на близък човек в ранното дество или преживяно насилие, някой пък фатални се оказват травми на мозъка или някакво голямо неблагополучие. Някой от тези причини може да се окажат пусковия механизъм, за де се отключи шизофренията.
– Мъжете или жени страдат повече от сериозните заболявания като шизофрения и биполярно разсройство.
– Поравно, но мъжете боледуват по-тежко.
– Дамите обаче сякаш са по-податливи на депресии и панически атаки?
– Да, особено на панически атаки. Но пък като симптоматика и клинична картина протичат еднакво и при жените, и при мъжете.
– Кои са тревожните симптоми, които могат да ни подскажат, че страдаме от депресия и трябва да потърсим помощ?
– Депресивните симптоми са много типични – загуба на интерес към дейности, които преди това са били приятни; понижение на настроението, тъга, безпокойство, „празнота“; безнадеждност и песимизъм; чувство на вина, безпомощност и безполезност; понижена самооценка, неувереност; понижена енергия, повишена уморяемост, флегматизъм; проблеми с концентрацията, запомнянето, вземането на решения; безсъние, ранно събуждане или склонност към преспиване; загуба на апетит и на тегло или обратното; мисли за смърт и самоубийство; неудовлетвореност, нетърпимост, раздразнителност без обяснение; главоболие, храносмилателни проблеми и хронични болки. Ако някой от тези симптоми продължи по-дълго, то това е сигурен сигнал, че човек трябва да потърси помощ?
– А склонен ли е българинът да се обръне към психолог или психиатър?
– Все повече хора търсят помощ. Но все още най-често близките са тези, които се обръщат към лекар, а не самите пациенти. Практика е болните първо да обиколят няколко други специалиста като кардиолози, невролози, ендокринолози, гастроентеролози и чак тогава да отидат на преглед при психиатър. Стигмата е тази, която първо ги води при другите лекари, а не при нас психиатрите. А само ние можем да излекуваме душата им.
– Има ли разлика в причините, заради които изпадаме в депресия сега, от тези преди 20 години?
– Да, времената са много различни. Сега има много повече стрес, несигурност, финансови проблеми. Например през последните години липсата на пари и работа са едни от водещите причини за депресия. В миналото те са били на последно място. Друго, което много допринася за тревожността, е несигурността и тероризмът. Страхът е голям, хората започват да се колебаят дали да пътуват, дали да излязат навън. Преди тревожните състояние пък се увеличаваха при земетресения например.
– Трябва ли народните представители да минават на психотест?
– Това не е сериозно. Не че при депутатите няма отклонения, които един опитен специалист вижда и с просто око, без психотест, но тогава трябва да въведем тестове за всички професии. От друга страна психиатрите сме едно затворено общество – виждаме и регистрираме много неща като отклонения в нечие поведение или странности, но малко неща можем да кажем наглас. Почти нищо даже. Това, което мога да кажа само, е че никой не е застрахован от психически проблеми – политици, певци, актьори, бизнесмени, журналисти, че и лекари дори. Всички сме хора и както се казва може да дойде и до нашата глава.
– Хора с какви професии „изпушват“ по-често?
– Учители, журналисти, хирурзи. Това са много рискови професии и хората, които ги упражняват често имат нужда от психологична или психиатрична помощ.
Визитка
Проф. Вихра Миланова е ректор на Медицинския университет в София и национален консултант по психиатрия. Проф. Миланова е сред водещите психиатри у нас, началник на клиниката по психиатрия в Александровска болница. През 2014 година получи наградата на Българския лекарски за цялостен принос в психиатрията.
