Чувствам се на около 30 години, явно донорът е бил млад човек. Думите са на 45-годишната Наталия Маева, която преди малко повече от четири месеца е претърпяла трансплантация на бял дроб в Австрия. Тя е журналист и е дарила своя бял дроб за научни изследвания в Германия. По този начин тя се надява да има по-голяма яснота за заболяването й – пулмонална хипертония и да допринесе за напредъка в лечението му. Болестта е рядко срещана. Статистиката сочи, че засяга седем на 1 млн. души.
За тежката си диагноза, която е предшествана от силен задух и невъзможност да измине дори 100 м, жената разбира през 2009 г. във ВМА.
„Когато чух пулмонална хипертония, това не ми говореше нищо. Естествено намерих някаква безумна информация в интернет, според която животът ти приключва. Лекарите обясниха на семейството ми, че ако нямам адекватна терапия, съм пътник, след което, като се върнах вкъщи, започнах да чета на английски и се успокоих“, разказва Наталия.
Идеята за белодробна трансплантация узрява през 2012 година. Тогава тя споделила плановете си със своето семейството, а те решили, че това е поредната „фантазия“ на Наталия. „Взех решението, че искам трансплантация на своя глава. Тук ме проследяваха чисто документално в болница „Света Анна“, обяснява жената. След провеждането на купища изследвания и документи, през ноември 2014 г. Наталия получила покана за предварителен преглед във Виена, на който лекарите преценяват, че тя е в състояние да издържи трансплантацията. „И тогава започна борбата. Аз бях първият пациент, който получи пълното финансиране от 120 хил. евро“, допълва тя.
През април 2015 г. Наталия вече е включена в активната листа на Евротрансплант. На осми март тази година получава обаждане,че след два часа от Австрия изпращат медицински самолет за нея.
„В момента, в който седнах в самолета, бях абсолютно спокойна, че нещата ще се случат, въпреки че преди това се наложи да го търся на летище София два часа“, разказва премеждията си журналистката. На 9 март постъпва в Клиниката по гръдна хирургия в Медицинския университет във Виена, чийто ръководител е проф. Валтер Клепетко. Трансплантацията продължава девет часа и е извършена от екип под ръководството на проф. Тагави. Наталия се събужда след 48 часа и вижда майка си, близка приятелка и плакат на проф. Клепетко.
На деветия ден след операцията тя била изправена на крака и останала в клиниката общо 35 дни. Точно след трансплантацията тя тежи едва 37 кг, захранването й започнало с протеини и сега е 48 кг. Така вече малко повече от 4 месеца Наталия живее с присаден бял дроб. Тя започнала да усеща, че се връща към нормалния си начин на живот през май. Забранено е да се знае кой е донорът, но предполага, че не е бил пушач, защото преди самата тя е пушила, а сега изпитва непоносимост към дима. „Може би станах малко по-добра, преди бях по-крайна, сега благодаря на всички за всичко“, споделя Наталия. В момента терапията й включва имуносупресори плюс лекарства за сърце и стомах, и антибиотици.
Сега Наталия пише сценарий за документален филм, защото е дала обет, че след трансплантацията ще го направи. Нейна приятелка пък прави филм за нея. „Сама си намерих пътя“, споделя Наталия, която се оценява като инат, прекалено смела и вярваща в Бога…
1024 лв. на ден струва престоят в австрийската болница, в която е била настанена. Операцията й плюс престоят и лекарствата за първите три месеца след трансплантацията са били финансирани от Kомисията за лечение в чужбина. Наемът в Австрия и други разходи стрували на Наталия и близките й 6300 евро, за които вече нямало осигурени средства. „Много хора помогнаха, благодаря на всички“, казва Наталия. Сега всеки месец тя трябва да ходи на контролен преглед в болницата във Виена, защото в България няма център за следтрансплантационно проследяване. Престоят в Австрия отново е за нейна сметка.
В съвместно писмо от Наталия и председателят на Националната пациентска организация д-р Станимир Хасърджиев до здравния министър д-р Петър Москов, те заявяват, че не е приемливо пациентите да бъдат принуждавани да заплащат сами разходите за пътни и настаняване в Австрия, при положение, че това не може да бъде направено в България. „Припомняме ви, че това са хора, чиито единствен доход са пенсии за инвалидност. Месечните разходи за пътни и настаняване във Виена възлизат на 450 евро или за една година те са 5 400 евро. Неприемливо е пациентите да организират постоянно дарителски кампании, за да могат да се явят на поредния контролен преглед. Надяваме се на адекватна реакция от ваша страна във възможно най-кратки срокове“, пише още в писмото до д-р Москов.
