550 са живите българи, които са присаден бъбрек. Това съобщи началникът на Клиниката по нефрология и транплантация при „Александровска“ болница проф. Емил Паскалев по време на Европейската конференция по трансплантации и физическа активност, която се провежда в Правец. 978 болни в момента има в листата на чакащи за бъбрек, а годишно у нас се правят около 60 такива трансплантации.
Общо у нас са извършени 1304 присаждания на бъбрек от 1968 година насам, когато е трансплантирано болно дете. 657 от тях са от трупен донор, а 647 от жив, отчете проф. Паскалев. Той добави, че тенденцията е да се увеличават трансплантациите от жив донор, при това не от пряк родственик. Той подчерта, че екрайно време у нас да започнат да се правят операции и без да има съвместимост в кръвните групи на донора и реципиента. Като успех той посочи, че в България вече има и пациенти с трансплантирани последователно по 2 органа – бъбрек и сърце или бъбрек и черен дроб.
Като цяло се повишава броят на трансплантациите с 5-6% на година. Проф. Паскалев разказа, че са родени 17 деца от трансплантирани жени, като някои от тях са дори с по две деца. Една от пациентките издържала 18 години с трансплантиран бъбрек, родила две деца и след това се наложила нова трансплантация, която също била успешна и тя все още е добре, допълни още той.
През есента, с началото на новия парламентарен сезон, в Народното събрание ще бъде внесено предложение за промяна в Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки, с което да се разреши кръстосаното донорство и в България. Това обяви директорът на Изпълнителната агенция по трансплантация д-р Мариана Симеонова.
Според сегашното законодателство у нас жив донор на бъбрек или черен дроб може да бъде само роднина на нуждаещия се. В много от случаите близките желаят да дарят свой орган, но поради липса на съвместимост операцията не може да се реализира. В подобни случаи в други държави прибягват до кръстосано донорство. При него даден член на семейството не е съвместим с пациента, но е съвместим с друг нуждаещ се, чиито роднина също не би могъл да помогне на близкия си. Тогава донорите биха могли да дарят орган на съвършено непознат човек като по този начин спасяват и своя роднина.
„Кръстосаното донорство не е панацея, но е на път да се случи“, каза д-р Симоенова. Проф. Паскалев подкрепи инициативата, за да може болните да не търсят спасение в турски клиники. Пациенти пък отдавна настояват за тази промяна. Друга част от лекарите трансплантолози у нас обаче все още са против разрешаването на кръстосаното донорство. Техните опасения са свързани с евентуален черен пазар и обратен ефект върху развитието на донорството у нас.
През 2010 г. сме имали 0,3 донора в мозъчна смърт на милион население, а през 2014-а – 3,14 донори. За сравнение Хърватска, която е с 3 млн. население прави трансплантации от 100 трупни донора на година, а на 7 млн. българи има годишно 20 донора.
Според д-р Симеонова трябва да се позволи на хората с присадени органи да познават близките на донорите си. Тя обясни, че те и в момента намират начин да се открият, макар на нея да не й е позволено да ги свързва.
Д-р Симеонова се похвали и с доброто сътрудничество с Евротрансплант, благодарение на което вече трима българи са получили нов бял дроб. Операциите са извършени в клиника във Виена от светоноизвестния гръден хирург проф. Валтер Клепетко, който пристигна за конгреса у нас.
