В понеделник млада жена почина в София, докато очакваше спасение от екип на Спешна медицинска помощ. Управленците от Министерството на здравеопазването назначиха проверка, установиха, че няма достатъчно екипи (мигар не го знаеха отпреди?), видяха проблема в ръководството на столичната Спешна помощ и го предложиха за уволнение. Работещите в това животоспасяващо звено се вдигнаха в защита на шефовете си, което е донякъде странно. Нали те години наред си траят, въпреки че кристално ясно знаят къде е проблемът. В столичната Спешна помощ има 100 свободни щата за лекари и вместо 190 има по-малко от 90 медици.
Няма хора! Като няма хора – няма проблеми (приписват крилатата фраза на Сталин, но всъщност тя е от романа „Децата на Арбат“). В случая е точно обратното – няма хора и затова има огромен проблем! А кадрови дефицит има, защото ниското заплащане прогонва хората, работещи там при условия, които човек с медицинска и военна квалификация като ген. Стоян Тонев нарече „по-лоши от фронтовите“.
Отделно от слабото материално осигуряване лекарите от „спешната“ са под угрозата да бъдат псувани, бити и ругани, да недоумяват що за симптоматика е „детето ми е в безсъзнание, но плаче непрестанно“. И прибързано ги заклеймяват, когато се случи инцидент с фатален изход (както тези дни). В началото на този месец здравната министърка обеща плавно и поетапно увеличение на заплатите в Спешната помощ в рамките на бюджета. Но сякаш е време не за „плавна“, а за шокова финансова терапия в дейността, на която всекидневно се разчита за спасяването на живот. А нали човешкият живот нямd цена, колкото и патетично да звучи.
Предложението на хората от бранша е заплатата на спешните медици да бъде увеличена 100 процента, т.е. да достигне 1500 лева. Простата сметка е, че това ще натовари хазната с 4-5 милиона лева на година, което е бюджетът на един средноамбициозен нашенски футболен клуб. Би било истински срам държавата да не иска да си ги позволи, защото е съвършено ясно, че може.
Пак толкова ясно е, че трагични инциденти по повод на спешната помощ ще се случват, ако ще и заплатата да е петцифрена. Но поне тинясалата причина (няма хора) ще е елиминирана и анализът на случаите ще добие професионална насока. Ще може да се разглежда кой как е носил своите отговорности в замяна за голямата заплата, която му дава данъкоплатецът.
