Влизаме в 2026 г. с удължен бюджет, но с индексация на заплатите с инфлацията

След "теста" на ГЕРБ и ИТН да се гласува новия ремонтиран бюджет, в крайна сметка депутатите приеха удължителния закон

2006
бюджет

България ще влезе в 2026 г. със бюджета от тази година, след като парламентът прие на първо и второ четене удължителния закон на държавния бюджет, ДОО и НЗОК. Припомняме, по-рано днес за момент настана объркване, след като БСП-ОЛ внесе за разглеждане в зала втория вариант на новия бюджет в евро за догодина и той мина на първо четене с гласовете на управляващата коалиция.

На извънреден брифинг в парламента обаче Деница Сачева от ГЕРБ-СДС и Тошко Йорданов от ИТН обясниха, че това гласуване е било „политически тест“ за представителите на опозицията, за да бъде показано, че на ПП-ДБ не ѝ пука за увеличението на заплатите на хората. „От 1 януари няма да бъдат увеличени заплатите на българските учители, лекари, 400 000 семейства няма да могат да получат навреме своите детски добавки, за над 100 000 лични асистенти ще има забавяне с плащанията, 750 000 хора с увреждания също са хвърлени в едно положение, в което не се знае какво ще стане с техните пари“, предупреди Сачева. Тя допълни, че лидерът на „Продължаваме промяната“ Асен Василев продължава с хулиганските си прояви и че бюджетът на България е почти 70% заплати, здравни и социални плащания, а той ще направи така, че гражданите да са още по объркани.

По-късно в зала обаче депутатите приеха предложението именно на Асен Василев за еднократна индексация на възнагражденията в размер на натрупаната към 31 декември 2025 г. годишна инфлация за всички в бюджетната сфера, които не са на минималната работна заплата. „За“ този текст гласуваха 183-ма народни представители, трима бяха „против“, нямаше въздържали се. Въпреки че определиха предложението като незаконно, защото не отговаря на Закона за публичните финанси, от ГЕРБ-СДС също го подкрепиха. Колко точно ще е увеличението за възнагражденията ще стане ясно през януари догодина, когато НСИ оповести данните за инфлацията през 2025 г.

Приетият удължителен закон урежда събирането на приходи и извършването на разходи през следващата година до приемането на държавния бюджет и бюджетите на НЗОК и на ДОО за 2026 г., но за срок, не по-дълъг от три месеца, при спазване изискванията на разпоредбите на Закона за публичните финанси, Кодекса за социално осигуряване и  Закона за здравното осигуряване. При изпълнението на този закон се прилагат правилата за превалутиране от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

Съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от Закона за публичните финанси, в случай че до началото на бюджетната година държавният бюджет не бъде приет от Народното събрание, приходите на бюджета се събират в съответствие с действащите закони, а извършването на разходите и предоставянето на трансфери е в размер, не по-голям от размера им за същия период на предходната година, до размера на постъпилите приходи, помощи и дарения, като се отчитат влезли в сила актове на Народното събрание и на Министерския съвет, които предвиждат допълнителни или намалени бюджетни средства, и при спазване на фискалните правила и одобрените от Министерския съвет със средносрочната бюджетна прогноза фискални цели. „Такъв акт е постановлението на Министерския съвет, с което е определен новият размер на минималната заплата за 2026 г.“, успокои министърът на финансите Теменужка Петкова.

Тошко Йорданов призова всеки, който се чувства ощетен, след 1 януари 2026 г., да зададе въпросите си към Ивайло Мирчев, Асен Василев, Кирил Петков, Божидар Божанов и Румен Радев.

СПОДЕЛИ