България е успяла да намали употребата на антибиотици в резултат на въвеждането електронните рецепти, но проблемът с микробите, които са резистентни на лечение, продължава да се увеличава, а почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония. Това заяви пред БНР доц. Иван Иванов от Националната Референтна Лаборатория „Контрол и мониториране на антибиотичната резистентност“ към Националния център по заразни и паразитни болести (НЗЦПБ) във връзка с Европейския ден за повишаване на осведомеността за разумната употреба на антибиотици, който отбелязваме днес.
„Добрите новини са, че наистина имаме намаляване на употребата на антимикробни средства. Говорим общо за болниците и за обществото, като всъщност намалението е основно в обществото, благодарение на задължителната електронна рецепта. Тя влезе задължително от 1 април миналата година и към момента в данните, които сме анализирали за цялата 2024 г., се вижда как оттогава рязко спада изписването на антибиотици като общо за годината намалението е от 17% до 20% спрямо това от 2023 г“, обясни доц. Иванов.
По думите му проблемът с масовото използване на широкоспектърни антибиотици остава. До 2030 г. всяка държава членка трябва така да оптимизира антимикробната си употреба, че 65% от всички използвани антибиотици да са в т.нар. група „Access“ – достъпни антибиотици, които според класификацията на СЗО водят до по-малки нива на резистентност след тяхната употреба, т.е. носят по-нисък риск за обществото и за пациентите като цяло от развитие на резистентност. „България, за съжаление, е на около 40-45%, т.е. имаме още 20 и няколко процента, за да стигнем заложените таргетни нива и това е предимно свръхупотребата на цефалоспоринови препарати както в обществото, така и в болниците. Това си е проблем, който го дъвчем вече десет и повече години. Там фирменият натиск според мен е много висок към лекарите. Има два или три препарата, които са буквално 30-40% от цялата консумация“, посочи доц. Иван Иванов.
„Имаме нарастване на резистентността към най-важните индикаторни микроорганизми. Главно още имаме инерцията от ковидната свръхупотреба на широкоспектърни антибиотици. Основният проблем в извънболничната помощ е със Стрептококус пневмония. Това е причинител на пневмонии. При сериозните усложнения може да стигне до менингит при децата. Що се отнася до резистентността на тези щамове, това пак е последствие от свръхупотребата на тези цефалоспоринови препарати, тъй като точно към тях има завишаване на резистентността“, уточни експертът.
Той алармира, че почти във всички болници у нас е налице мултирезистентният щам Клебсиела пневмония, като много пациенти биват изписвани, без да знаят, че са заразени с бактерията. „Медиите докладваха няколко смъртни случая през последните месеци вследствие от вътреболнични инфекции. Даже в момента тече, доколкото ми е известно, съдебно производство, така че там нещата са наистина много критични. Този щам, който наблюдаваме, вече е почти във всички болници. Най-вече най-големият проблем е, че е в интензивните отделения и в урологиите. Там нивото на заразяване е масово“, предупреди доц. Иванов.
Специалистът от НЦЗПБ обясни кои са основните причини за разпространението на мултирезистентния щам: „Единият от големите проблеми освен контрола на инфекциите, защото това е основната причина за възникването на вече епидемия от този щам, е първо хигиената в болниците, спазването на всички мерки за контрол на инфекциите, спазването на препоръките, често сменяне на ръкавици, използването на дезинфектанти, отделянето на такива пациенти, носители на такива щамове в отделни стаи. Трябва да има стаи, специално отделени за носители на мултирезистентни щамове. Това е единственият механизъм, по който може да се спре по нататъшното разпространение на тази бактерия. Отделно трябва да се прави скрининг на пациентите при постъпването в болниците. И при тяхната изписване е желателно, разбира се. Те ги изписват с липса на симптоматика, но те реално са носители.“
По думите му в редица болници в Западна Европа, ако пациентът е бил в близките 2 месеца хоспитализиран в едно лечебно заведение, то още при влизането в следващото да му бъдат взимани съответните проби за скрининг, така че още на входа да може да се ограничи разпространението на евентуално внасяне на нови щамове от други болници. „Това на запад е 100% задължително. Има цели такива програми за скрининг. Ние също сме предвидили в Националния план за антимикробна резистентност такива дейности. Вече това е сравнително лесно и евтино. Хубаво е болниците да публикуват на уебсайта си нивото на вътреболнични инфекции, които са регистрирани и това да не се крие, а да се счита като една добра практика. Информацията за вътреболничните инфекции в една болница е критерий за това колко добре функционира тази болница, а не обратно, както се смята тук“, добави доц. Иван Иванов.
