Прилагането на съвременното лечение на инсулт е за четирима от 100 пациенти, което е прекалено малко. Това каза пред журналисти д-р Филип Алексиев, председател на Българското дружество по инсулт. Той подчерта, че тромболизата трябва да се проведе в рамките на четири часа и половина от началото на инсулта.
„Годишно над 40 000 случая на инсулт се регистрират в България и не стават по-малко, което означава, че ние сме длъжници на хората. Мозъкът на пациента трябва навреме да бъде спасен от увреда“, добави д-р Алексиев. Затова е необходимо да се обучат достатъчно лекари чрез изготвяне на стабилна обучителна база.
„Съвременното лечение на инсулт се прилага в 62 болници в страната, от обощ 140 неврологични звена“, съобщи доц. Росен Калпачки, основател на Българското дружество по инсулт и началник на Клиниката по неврология в столичната УМБАЛ „Св. Анна“. По думите му обаче поне половината от тези 140 звена правят по-малко от 10 тромболизи на година, а за част от болниците тромболизата е лечение, което не прилагат системно.
В последните 10 години, в които работи водещият у нас център за лечение на инсулти в столичната болница „Св. Анна“, от 270 тромболизи годишно през 2014 г. са достигнали 7-8 пъти повече през 2024 г. „В топ 10 по брой тромболизи се включват болници от София, Пловдив, Бургас, Хасково, Стара Загора, Варна, Русе, каза още доц. Калпачки и открои болницата в Хасково, която е един от лидерите, прилагащи тромболиза на пациентите, засегнати от инсулт. Ръст има и в прилагането на тромбектомия, но едва 0,3% от исхемичните инсулти се лекуват по този начин.
Доц. Калпачки изрази надежда, че през следващата година ситуацията ще е по-добра. „В страната има шест високоспециализирани центъра за лечение на инсулт, които ще получат оборудване и се надявам следващата година те да са окомплектовани напълно. Част от апаратурата е осигурена, но на практика центровете ще заработят напълно оборудвани през 2026 г.“, допълни той.
„Все повече млади лекари се чувстват уверени и сигурни в това, което правят и как да окажат максимални грижи за пациентите“, каза д-р Емилиян Гулев от Клиниката по неврология в УМБАЛ „Св. Анна“. По думите му се виждат и позитивни стъпки в посока на ендоваскуларното лечение. Проблем остава все още грижата за пациенти, преживели инсулт, след изписването им от болница.
„Създаването на национален инсултен регистър, чрез който да имаме реална представа за пациентите и лечението им, все още е само идея“, призна д-р Алексиев. А според Дорина Добрева, председател на Асоциацията за инсулт и афазия, само с конструктивен диалог може да се осигури достъп до модерно лечение и адекватна рехабилитация. „Инсултът се явява като проверка за това как обществото се справя със сърдечно-съдовия риск“, допълни Добрева.
„Изоставаме със създаването на национален план за борба с инсулта, затрудняваме се колко точно са инсултите в страната, нямаме възможност за коректен анализ, което пречи на взимане на правилни решения“, отбеляза д-р Георги Георгиев, заместник-председател на асоциацията.
Третият национален конгрес по инсулт ще се състои в периода 24-26 октомври, а Световният ден за борба с инсулта ще бъде отбелязан на 29 октомври.
