За първи път Българският лекарски съюз и НЗОК подписаха НРД за медицинските дейности през тази година без здравния министър. От ведомството на Силви Кирилов обясниха, че не са ги уведомили за церемонията в касата, макар на наея да присъстваше зам-министърът Явор Пенчев, който е и председател на Надзорния съвет на фонда. Дали това е знак за лоша комуникация между МЗ и НЗОК или пък става дума за по-сериозен проблем като раздор в управляващата коалиция кой да ръководи сектора засега не е ясно. Припомняме, че министър Кирилов и заместникът му Явор Пенчев са представители на ИТН, докато управителят и подуправителят на касата доц. Петко Стефановски и проф. Момчил Мавров са номинации на ГЕРБ-СДС.
Иначе приоритет в подписания анекс към НРД 2023-2025 г. в първичната извънболнична помощ са децата, както и диспансеризираните пациенти. Пред журналисти председателят на БЛС д-р Николай Брънзалов заяви, че целево от бюджета на НЗОК около 23 млн. лв. ще бъдат предназначени за профилактиката и обслужването на децата.
В специализираната извънболнична помощ лекарите ще получават по-високо заплащане за прегледите, извършвани от тях. Ще се повиши и финансирането на работещите в лекарските консултативни комисии. В частта за медико-диагностични дейности също е заложено да се повишат средствата.
„Най-големият проблем е в частта за болничната помощ“, посочи д-р Брънзалов. По думите му лечебните заведения имат дълг от миналата година, защото касовото изпълнение за 2024 г. е по-голямо, отколкото увеличението въобще за настоящата. „Тези проблеми трябва да бъдат решени на политическо ниво. Заради недостига на средства и заради неразплатената от страна на касата надлимитна дейност в размер на 146 млн. лв. за болниците, нито една клинична пътека няма да има повишена цена. Нови технологии и нови дейности, но при неосигурени финансови средства, не може да се получат“, предупреди той.
Шефът на БЛС коментира и заплащането от НЗОК на биомаркерите като посочи, че ще бъде направен анализ на възможностите, тъй като биомаркерната диагностика трябва да бъде като амбулаторна процедура към болниците, но допълнителни пари за тях няма. „Ако се намерят тези средства, ние сме готови да извършваме всички дейности“, уточни д-р Брънзалов.
Представителят на пациентите в Надзорния съвет на НЗОК Силвия Величкова каза пред журналисти, че не е подписала анекса именно заради липсата на увеличени средства за биомаркерната диагностика. В бюджета на касата са предвидени 5 млн. лева, но поради липса на процедура и разбирателство между НЗОК и БЛС да бъде разписана такава, тези пари засега не стигат до онкоболните пациенти.
На въпрос дали, ако се намали броят на болниците, ще има достатъчно средства д-р Брънзалов отговори, че „този въпрос е малко труден за отговор, защото ние трябва да имаме обективни показатели, които да ни показват колко хоспитализации годишно в България трябва да има“. А относно идеята на БЛС да се вдигне здравната вноска от 8% на 12% Брънзалов заяви: „Това не е нова идея. Българското здравеопазване страда от недофинансиране и след като има недостиг на средства, държавата трябва да ги осигури отнякъде. Въпрос на анализ е с колко точно трябва да се повиши размерът на здравната вноска.“
„Преговорите не бяха лесни, но в съвсем кратък срок постигнахме споразумение по доста щекотливи въпроси. За първи път касата финансира дейност на специалисти по здравни грижи с публичен ресурс. Освен това с анекса се осигуряват пари за извънболничната медицинска помощ, които да бъдат използвани за профилактика с цел намаляване на броя на хоспитализациите занапред“, заяви управителят на НЗОК доц. Петко Стефановски.
Той съобщи, че по предложение на БЛС в анекса е записано, че фондът вече ще санкционира и персонално лекари за отчетена, но неизвършена дейност в болниците. В случай, че НЗОК установи надписана дейност санкцията освен за болницата, ще бъде и лично за лекаря, извършил нарушението. Предвижда се да бъде прекратен договорът на лекаря по съответната клинична пътека в срок за една година без право да работи по нея.
Доц. Стефановски също разясни проблемите със заплащането на биомаркерите. „Трябва да се създадат правила и да се направи анализ в как тези биомаркери се реимбурсират в останалите европейски държави, до каква стойност се заплаща от фармацевтични компании, от публични средства или от частни фондове“, коментира той и добави, че такъв анализ е поискан от Министерството на здравеопазването. Но безплатните за пациентите биомаркери остават мираж, защото НЗОК и БЛС сега нямали време да се договорят за тях.
Междувременно парламентът прие на първо четене промени в Закона за здравното осигуряване, с които се регламентира разпределението на функциите на НЗОК на двама подуправители, освен управителя, и отхвърли задължителното електронно известяване на здравноосигурените за медицинските дейности, заплащани от фонда.
