Българският лекарски съюз (БЛС) е против директното финансиране на амбулатории за здравни грижи на медицински сестри или акушерки. Според съсловната организация субординацията е гаранция за качеството и безопасността на медицинските услуги, а лекарят е този, който ръководите лечебния процес и отговорността се носи от него. Това е становището на съюза след проведена среща между БЛС и МЗ по повод прякото публично финансиране на дейността на сестрински практики, регистрирани по Закона за лечебните заведения.
От съсловната организация изтъкват няколко аргумента, които според тях се базират на действащата нормативна уредба, медицинската логика и възможните негативни последици от подобна реформа.
Субординация в системата на здравеопазването
„Организацията на здравната система в България се основава на ясна йерархия на отговорности и компетентности между различните медицински специалисти, като водещо място заема лекарят. Медицинските сестри и акушерките играят ключова роля в грижата за пациента, но тя е изпълнителска и подчинена на медицинските предписания, дадени от лекар, който носи правната и медицинска отговорност за процеса на лечение“, подчертават от БЛС. И добавят, че медицинската помощ е строго регламентирана система, основана на медицински алгоритми, клинични пътеки, процедури, правила за добра медицинска практика, стандарти, вътрешни правила на лечебните заведения и прочее и водещ принцип е т.нар. „медицинска субординация” – концепция, според която лекарят е ръководител на лечебния процес, а медицинските сестри и акушерки изпълняват дейности, възложени им от него, в рамките на своите компетенции.
„Тази субординация не е само формална или организационна. Тя има своите функционални и правни основания. Лекарят поема правната отговорност за крайния резултат от лечението – извършва диагностичната преценка, взема решение за нуждата от медицински интервенции, медикаменти, хоспитализация, проследяване, консултации и др. Сестрата не притежава правомощия да взема самостоятелни медицински решения, включително, но не само по отношение на диагнозата, избора на терапия и нейното проследяване“, подчертават от лекарския съюз и допълват, че в ЕС и държавите с развити здравни системи сестрите не са самостоятелни изпълнители на медицинска помощ, които пряко финансирани с публични средства.
Отрицателни последици върху кадровия дефицит
Според БЛС предложението за въвеждане на възможност медицинските сестри и акушерки да бъдат самостоятелни изпълнители на медицинска помощ с правото на директен договор и финансиране от НЗОК представлява не просто организационна промяна, а съществено преразпределение на човешкия ресурс в здравната система, което ще има дългосрочни и трайно негативни последици върху кадровия капацитет, особено в болничната помощ. „По този начин не само не се решава натрупаният кадрови дефицит в здравната система, но и се създава допълнителен структурен дисбаланс, фрагментират се ресурсите, разрушава се логиката на екипната работа и се застрашава цялостната координация на медицинските грижи“, категорични са от БЛС, но признават, че България страда от тежък и системен недостиг на медицински сестри и акушерки и причините за това са ниското заплащане, пренатоварването, липсата на кариерно развитие и др.
Според съюза самостоятелните практики само ще преразпределят и без това ограничения човешки ресурс и съществуващият дефицит ще бъде прехвърлен от едно звено в системата към друго – от болници към индивидуални практики, от държавния към частния сектор, от малките към големите населени места.
Промяна без анализ
От съсловната организация посочват, че предложението не е подкрепено с нито един официален стратегически документ, нормативна концепция, предварителна оценка на въздействието или пилотен модел. Според БЛС въвеждането на нов тип публично финансирани изпълнители, без ясно място в съществуващата структура, ще доведе както до размиване на отговорностите между лекари и сестри, особено в спешни състояния, хронични болести, взаимодействие с лекарства и др., така и до затруднение в отчетността пред НЗОК. „Как ще се контролират тези практики, по какви показатели ще оценява ефективността на тяхната дейност и как ще се гарантира устойчивостта на публичното финансиране, без да се отнемат средства от други сектори на медицинската помощ“, питат от ръководството на лекарите.
БЛС смята, че се готви нецелесъобразна, рискова и слабо обоснована намеса в системата на здравеопазването, която ще доведе до задълбочаване на кадровия дефицит, нарушаване на медицинската субординация, риск за качеството и безопасността на медицинската помощ, фрагментиране и отслабване на здравната система, опасност от неефективно разходване на публичен ресурс. Затова предлагат да се създаде нормативна възможност лечебните заведения да осигуряват дейностите на медицинските сестри и акушерки чрез два основни механизма: първо, чрез сключване на трудови договори с тях, и второ – чрез сключване на договори с амбулатории за здравни грижи, регистрирани от тези специалисти по реда на Закона за лечебните заведения.
„Съгласно тази концепция, публичното финансиране следва да продължи да се предоставя не на самостоятелни сестрински или акушерски практики, а на съществуващите лечебни заведения – тези, които осигуряват първичната, специализираната и болничната медицинска помощ. Те, от своя страна, следва да имат нормативно призната възможност да възлагат здравните грижи, предоставяни от медицински сестри и акушерки, било чрез трудово правоотношение, било чрез сключване на договор с регистрирана амбулатория за здравни грижи“, обясниха от БЛС.
