Антибиотиците и лекарствата за остри състояния за деца до 7 години ще да бъдат напълно безплатни от 1 юли, като за целта НЗОК ще разполага с 10 млн. лева, които ще бъдат взети от перото за COVID ваксини. Други 5 млн. лева пък ще отидат, за да може касата изцяло да поеме биомаркерните изследвания за рак на гърдата, белия дроб и дебелото черво. Това решиха окончателно депутатите, които късно тази вечер приеха на второ четене Закона за бюджета на НЗОК. Така през тази здравният фонд ще разполага с 9.474 млрд. лева. Бюджетът беше подкрепен с гласовете на управляващите от ГЕРБ-СДС, БСП-ОЛ, ИТН, ДПС-ДПС, ДПС- „Ново начало“ и един от ПП-ДБ. С „въздържал се“ гласуваха други 33-ма депутати от ПП-ДБ, а „против“ бяха от „Възраждане“, МЕЧ, „Величие“ и двама от ПП-ДБ.
Планираните средства за здраве са с над 1.3 млрд. лв. повече спрямо 2024 г., което е ръст от 16 на сто. За поредна година близо половината от бюджета на касата или 4.1 млрд. лв. отидат в 340-те лечебни заведения. При това безконтролно, тъй като депутатите оставиха НЗОК без лост да противодейства на нов голям преразход в перото за болнична помощ чрез намаление в цените на клничните пътеки. До този механизъм трябваше да се прибегне през юли, ако дотогава лечебните заведения са надхвърлили с повече от 3% предвидените средства.
Вместо това беше прието условията и редът за наблюдение, анализ и контрол по изпълнението на обемите от изпълнителите на болнична медицинска помощ да се определят в НРД и в анексите към него, а управителят на фонда да изготвя и внася в Надзорния съвет отчети за касовото изпълнение на бюджета ежемесечно и на тримесечие, включително за разходите за болнична помощ и при преразход да да предлага мерки и действия за коригиране по реда на Закона за здравното осигуряване. Припомняме, миналата година дупката в бюджета беше 450 млн. лева заради отмяната на лимитите от Конституционния съд, като 146 млн. лв. остана неразплатената надлимитна дейност на болниците.
Освен това за пореден път не мина предложението на ПП-ДБ и частните болници да правят търгове за лекарства. По думите на Мартин Димитров винаги се появява един огромен интерес, който проваля тези гласувания. Срещу поръчките в частните болници опонираха от „Възраждане“, но с аргумента, че те изобщо не трябва да се финансират от НЗОК. Председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ заяви, че обществените поръчки не са решението на проблема, който от ПП-ДБ адресираха, а именно това, че болниците отчитат скъпоструващи онколекарства пред НЗОК на много различни цени, понякога с 15 пъти разлика. Той припомни, че през миналата година вече беше приет механизъм за контрол на цените на онкомедикаментите, по които НЗОК плаща на болниците и в това решение са участвали всички заинтересовани страни и то е подкрепено и от ПП-ДБ. „От вашата страна няма никого. От другата страна са всички институции, болници и организации„, обърна се проф. Ангелов към ПП-ДБ.
Именно лекарствата са другото голямо перо в бюджета на НЗОК, където са заложени 2.3 млрд. лева. От тях 1 млрд. лева са за онколечение в болниците и 1.1 млрд. лева за лекарства за домашно лечение. С новия бюджет се предвижда отделянето на евтините лекарства за базова химиотерапия от останалите медикаменти за онкозаболявания, така че фармацевтичните компании да бъдат разтоварени при изчисляването на отстъпките, които трябва да връщат във фонда и така да не се стига до недостиг на тези препарати.
За първична извънболнична помощ (общопрактикуващи лекари) сумата, предвидена в бюджета на НЗОК за тази година, е 647.5 млн. лева. Специализираната извънболнична помощ получава 658.2 млн. лева. За дентална помощ са предвидени 416,4 млн. лева, а за изследвания – 303 млн. лева. Ръст има в парите за медицински изделия в болничната помощ и те стават 207.3 млн. лева, с което се цели по-добро покритие при пациенти с мозъчни аневризми, инсулт и др. До 9 млн. лева пък са заложени за финансиране на аптеки в труднодостъпни райони. Резервът на НЗОК е в размер на 277 млн. лева.
„Искам да благодаря на всички народни представители, които подкрепиха бюджета, макар че у всички усещам определена неудовлетвореност, каквато имам и аз. Смятам, че това е най-добрия показател, че бюджетът ще работи, стига всички да вложим цялата си енергия и знание, за да можем да го реализираме в ежедневието“, каза след финалното гласуване министърът на здравеопазването доц. Силви Кирилов.
