Захарният диабет, високото кръвно налягане, приемът на някои лекарства и тютюнопушенето са сред рисковите фактори за увреждане на бъбреците. Това каза за БТА доц. Даниела Петрова от Клиниката по нефрология към катедра „Урология и нефрология“ във Военномедицинска академия. По думите й в уязвимите групи попадат и хората, засегнати от автоимунни заболявания, от пиелонефрити, от бъбречно-каменна болест, от вродени аномалии на отделителната система, както и хората със затлъстяване и с фамилна обремененост.
Бъбречните заболявания са две групи. В едната попадат заболяванията с остро начало – от няколко часа до няколко дни, и се развиват при пациенти, които до този момент са имали нормална бъбречна функция. Най-често са в резултат на инфекция или на токсично увреждане вследствие на прием на медикаменти, или провеждане на образни изследвания, при които е приложено контрастно вещество. Във втората група са хроничните бъбречни заболявания (ХБЗ).
Всеки трети над 65 години е с хронично бъбречно заболяване
През последните 20 години честотата на ХБЗ значително нараства, като в момента болните са над 10%, а в България заболеваемостта достига 13-14%, посочи още лекарят. По думите ѝ в тези проценти се включва и броят на децата. Болестта се определя като трайно увреждане на бъбречната функция и структура с давност от над три месеца. „Бъбречното заболяване може да засегне хора във всички възрастови групи, но най-висока е честотата сред хората над 65-годишна възраст, които са 34% от всички пациенти, страдащи от ХБЗ“, каза още доц. Петрова. И обясни, че жените по-често са засегнати, а основните причини за развитие на ХБЗ са артериалната хипертония, захарният диабет, затлъстяването, които водят до увреждане на бъбречната функция.
Симптоми
Бъбреците са в състояние безсимптомно дълго време да компенсират загубена бъбречна функция, докато не настъпят необратими увреждания. По думите на специалиста при голяма част от хората, засегнати от хронично бъбречно заболяване, симптомите липсват, а увреждането се открива случайно – при изследвания по друг повод. Последствията от увреждането може да засегнат множество други органи. Много често признаците са неспецифични – отпадналост, по-често уриниране, придружено с парене или болка, мътна или пенеста урина, промени в обема на отделената урина, поява на отоци по клепачите и по краката.
В напредналите стадии на ХБЗ при пациентите се развива анемия, настъпват увреждания на сърдечносъдовата и на костната система. Може да се проявят задух, сърбеж по кожата, повръщане, загуба на апетит, мускулни крампи. Много често симптом на бъбречно заболяване може да бъде високото кръвно налягане.
Доц. Петрова препоръчва ежегодно изследване на урина – общо химично изследване със седимент и изследване на серумен креатинин, урея и пикочна киселина, особено за хората, страдащи от диабет, хипертония и имащи близки роднини с бъбречно заболяване. Данните от изследването биха ориентирали всеки лекар дали при пациента има риск от бъбречно заболяване и дали той трябва да бъде насочен към нефролог за извършване на по-специализирани изследвания.
С болка протичат инфекциите на бъбреците и бъбречната колика в резултата на наличието на бъбречно-каменна болест. Много чести са бактериалните инфекции с E.coli и К. pneumoniae. ХБЗ много рядко води до болка, протича без симптоми и бавно, докато се установят по-трайни и напреднали промени.
Как да се предпазим
За да се предпазят хората от ХБЗ, е необходимо поддържане на добра физическа активност, прием на плодове и зеленчуци, умерена консумация на протеини, намаляване на приема на сол, редовен прием на достатъчно количество вода и ограничаване на тютюнопушенето, добър контрол на кръвното налягане и на теглото. При пушачите има значителен риск от развитие на ХБЗ.
„Острите бъбречни увреждания подлежат на дефинитивно излекуване, докато за ХБЗ е важен контролът. Диагностицирането на ХБЗ в ранен стадий дава възможност за започване на лечение, добър контрол на усложненията и забавяне на прогресията му, което осигурява добро качество на живот с годините. За съжаление, установяването на заболяването в напреднал стадий е свързано с бързо влошаване на бъбречната функция, достигане до терминална бъбречна недостатъчност и нужда от започване на диализно лечение и/или необходимост от осъществяване на бъбречна трансплантация“, посочи доц. Петрова.
Нестероидните противовъзпалителни медикаменти – т.нар. обезболяващи, които много от хората ползват „с лека ръка“, имат пряко токсично действие върху бъбреците. Някои антибиотици и противогъбични средства също имат нефротоксично действие. Някои контрастни вещества, които се използват при провеждането на образни изследвания – ядрено-магнитен резонанс, скенер, коронарография и др. също биха могли да увредят бъбреците. „По тази причина, преди извършването на тези изследвания, обикновено се изисква изследване на серумен креатинин, който е показател за бъбречната функция“, съветва специалистът от ВМА.
