Служебният здравен министър д-р Галя Кондева поиска подкрепа от ЕС за изграждането на протонен център у нас. Това се случи по време на срещата й с новия еврокомисар по здравеопазването Оливер Вархей. Той е изказал готовност за сътрудничество, съобщиха от пресцентъра на МЗ. Срещата се е провела в рамките на редовното заседание на Съвета на министрите на здравеопазването на държавите членки на ЕС (EPSCO – Health).
Припомняме, по време на правителството на акад. Николай Денков страната ни вече отказа европейско финансиране в размер на 188 млн. лева за изграждането на протонен център за лечение на деца с онкозаболявания, а след това бяха дадени обещания инициативата да се осъществи с пари от бюджета.
Иначе здравните министри одобриха с квалифицирано мнозинство препоръка за среда без дим и аерозоли. Италия и Румъния, както и Чехия представиха съвместна декларация, в която представят своите възражения, а Германия и Гърция се въздържаха. Препоръката не е задължителна и няма обвързващ ефект, а държавите-членки са свободни да преценят кои правила искат да приложат. Припомняме, ЕК поиска забрана за вейпване и ползване на новите бездимни устройства на открито и места като детски площадки, увеселителни паркове, обществени басейни, тераси на ресторанти и спирки на обществения транспорт.
„Днешното споразумение е решаваща стъпка към нашата цел за поколение без тютюнев дим в Европа и е от решаващо значение за защитата на нашите деца и млади хора от вредните ефекти на пасивното пушене“, каза комисарят по здравеопазването на ЕС Оливер Вархели.
Но третирането на пушенето и вейпинга по един и същи начин е спорно. В съвместна декларация преди гласуването Италия и Румъния заявиха, че призивите за забрана на вейпинга на открито нямат научна основа и не е трябвало да бъдат включени в препоръката. Въпреки това двете страни подкрепиха текста. Германия се въздържа, като каза, че въпросът попада в компетенциите на нейните региони – не на централното правителство – и някои се противопоставиха на забраната за пушене на открити тераси и вътрешни дворове. Гърция също изрази скептицизъм относно ефекта от подобни правила, като каза, че са необходими повече научни данни за ефектите от електронните цигари.
Миналата седмица Европейският парламент гласува против резолюция по същия въпрос, след като законодателите от десницата приеха поправки за разграничаване между традиционните тютюневи изделия и електронните устройства. „Виждаме забраната за пушене на открито като нарушение на личната свобода“, каза в изявление Пиетро Фиоки, депутат от крайно дясната група ECR. Резолюцията на парламента, която би имала само символична стойност, беше отхвърлена с 378 гласа „против“ и само 152 „за“. А мотивите – спазване на основополагащите принципи на Договора на ЕС за пропорционалност и субсидиарност, както и на добрите регулации на базата на научните доказателства. Те поискаха липсващия всеобхватен анализ и оценка за въдействието върху икономическите сектори и напомниха, че защитата на общественото здраве е в ръцете на националните органи в страните от ЕС.
По време на сесията на Европарламента в Брюксел на 27 ноември, на която се дебатираше Резолюцията, единственият български евродепутат, който се изказа, бе Радан Кънев от ЕНП. Той постави въпроса за реалните възможности за ефективно прилагане на предложените забрани, за пропорционалността на разпоредбите и за нуждата от поставяне на граница на регулирането от ЕС спрямо човешките права, като зададе риторичния въпрос: „Наистина ли смятате, че ЕП и ЕС трябва да определят дали гражданите в един малък град в България могат да пушат пред местната кръчма или на автобусната спирка?“
