Дупка от поне 83 млн. лева се очертава към края на годината в бюджета на НЗОК. И това при разблокиране на целия резерв и очаквани допълнителни над 40 млн. лева от здравни осигуровки. Това пресметна и.д. управителят на фонда проф. Момчил Мавров, който беше изслушан на днешното заседание на ресорната парламентарна комисия. Припомняме, този недостиг е на фона на рекордния бюджет на касата тази година от 8,1 млрд. лева, но и след отпадането на лимитите на болниците, обявени за противоконституционни от КС и решението за 100% реимбурсация на редица лекарства за сърдечносъдови заболявания.
Проф. Мавров обясни, че около 57,5 млн. лева ще е преразходът за лекарства в края на 2024 г., но те ще бъдат набавени от резерва, което ще стане след 1 септември. По думите на управителя на НЗОК след 1 април броя на пациентите, които получават терапия по здравна каса за сърдечносъдови болести се е увеличил с над 700 000, а броят на рецептите за реимбурсираните лекарства е нараснал над 210%. Той припомни, че се е наложило да се промени заплащането на аптеките за изпълнението на рецептите и така такса рецепта вече е 15% от стойността на отпусканите медикаменти, но не повече от 25 лева. Това, по сметките на проф. Мавров, ще намали недостига с близо 23 млн. лева.
„По-тревожно е положението с парите за болниците, където очакванията са за недостиг от близо 305 млн. лева, предупреди шефът на НЗОК. И обясни, че ако след 1 септември Надзорът реши да се вземат средства от резерва за лекарствата, оставащите средства в него ще възлизат на около 186 млн. лева и дори ако се прибавят всичките очаквани 40 млн. лева преизпълнение от здравни вноски, то пак ще остане дупка от 83 млн. лева. Проф. Мавров обаче уточни, че за актуализация на бюджета на касата МФ е изразило отрицателно становище. Затова НЗОК ще задейства процедурата за преговори с БЛС за коригиране на цените в рамките на оставащите средства от 1 октомври до края на 2024 г.
Проф. Момчил Мавров добави, че на всичко отгоре има и чувствителен ръст на процедурите за нови болници и нови структури във вече съществуващите лечебни заведения. Той подчерта, че дали частните болници ще провеждат търгове не е тема на касата, но промените в заплащането на онколекарствата са решили проблемите със загубите на обществен ресурс.
Председателят на здравната комисия в НС д-р Александър Симидчиев заяви, че трябва да се мисли как се управляват средствата в болничната помощ, а заместникът му проф. Костадин Ангелов поиска проф. Мавров да представи нов доклад за изпълнението на бюджета през октомври.
Извън проблемите с парите на касата, депутатите приеха и едно твърде непродуктивно решение, с което задължиха здравното ведомство да се справи с кадровата криза особено при медицинските сестри. Предложението беше на ПП-ДБ, които поискаха от МЗ да заложи минимална заплата за сестрите в размер на 90% от средната, да увеличи бройките за прием в университетите и да прави кампании за популяризиране на професията. И макар народните представители от другите партии да признаха, че тези мерки са неработещи, защото и сега има незаети места за сестри в учебните заведения, а повечето болници и в момента не успяват да изпълнят заложените минимални възнаграждения, те гласуваха „за“ това „решение“, което вероятно няма да реши нищо.
