„Българските лекари са високообразовани и достойни личности, и то не само в медицинските пластове на познанието. Същевременно в тях традиционно е възпитавано чувство за дълг – както към пациента, така и към обществото. Това са хора, обучавани да работят не за себе си, а за другите. Част от тях имат силно изразена склонност към обществена изява и работа в помощ на обществото, тъй като характерът на нашата професия е предпоставка за това. Успоредно с това много от тях са популярни и разпознаваеми хора, които вдъхват респект и доверие. Това мисля, че помага в изборния процес, чрез който се навлиза в политиката“. Така деканът на Медицинския факултет в МУ – София проф. Димитър Буланов коментира пред „Телеграф“ участието на лекари в политиката.
„От друга страна, сферата на здравеопазването далеч не е най-хармонично развитата. Напротив, много малко са доволните от сегашното й състояние. Считам, че медиците биха били много полезни в политиката по направленията здравеопазване и висше образование по медицина, дори нещо повече – мисля, че без тях вероятността за погрешни политически решения ще бъде много висока“, казва той.
Проф. Буланов се спира и на проблема с кадрите. „В големите градове в България, където е концентрирано населението и има достатъчно болници независимо от собствеността им, със сигурност има достатъчно лекари. Недостигът е по-скоро за някои медицински специалности и в определени населени места и се дължи според мен на липсата на хармония между основни елементи в системата на здравеопазването, което направи тези специалности непривлекателни. Но в големите градове, където се концентрират пациентите за диагностика и лечение, където има възможност за хоспитализации и специализации, лекари има“, смята деканът на МФ на МУ-София.
Според него демографският дисбаланс, свързан с деиндустриализацията на страната, и изчезването на по-малките болници в резултат на поетапните реформи в здравеопазването от последните 20 години правят липсата на лекари и сестри на някои места драстична.
Въпреки огромния напредък на науката, онова, което не се е променило, е човекът, коментира още проф. Димитър Буланов. „Болестите са същите, симптомите, човешкото страдание. Болният човек е същият и колкото и да напредва технологията, която ползваме, живият контакт и преценката на лекаря са водещи. Това не се променя и от наличието на изкуствен интелект, на който ще разчитаме да събира и селектира информация и да помага при вземането на решения“, отбелязва още той и допълва: „Пациентът иска това, което е искал и преди 40, и преди 200 години – професионално подготвен лекар, медицинска грижа, адекватна диагностика, правилно лечение, човешко отношение. Това не се изменя и е част от възпитанието, което се опитваме да дадем на нашите студенти. Да не забравят фокуса на нашата професия и това е човекът“.
