Експерти поискаха повече прегледи и изследвания за пациентите с хронично бъбречно заболяване, а ХБЗ да бъде включено сред социалнозначимите заболявания в Националната здравна стратегия 2030 г. Това се случи по време на кръгла маса „Хроничното бъбречно заболяване – неподозирано предизвикателство пред здравната система на България“. Форумът се организира от парламентарната комисия по здравеопазване.
Пациентите с ХБЗ да бъдат диспансеризирани при общопрактикуващите лекари, да се проведе национален скрининг, а хората с диабет или артериална хипертония, или засегнати от някакво бъбречно заболяване, да се изследват допълнително, предложи проф. Борис Богов, главен координатор на Експертния съвет по медицинска специалност „Нефрология“ към министъра на здравеопазването.
„ХБЗ е новата пандемия, защото пациентите с ХБЗ в страната ни са над 13 % от населението, докато в другите европейски страни са около 10 %“, каза още той. По думите му, ако се направи скрининг, процентът в България би бил още по-висок. Сред една трета от страдащите от ХБЗ болестта е в резултат само на увредените бъбреци, докато при останалите се дължи на диабет или артериална хипертония.
Според проф. Богов два пъти повече средства са необходими за терапия при бъбречна трансплантация след първата година, а най-голям финансов ресурс е необходим за диализно лечение. Той уточни, че разходите в България за диализа на около 3700 пациенти през 2021 г. са били около 87 млн. лв., през 2022 г. – 105 млн. лв., а през 2023 г. – 123 млн. лв. Проф. Богов предложи хората с рискови фактори за ХБЗ да получават изследване на креатинин и албуминурия четири пъти годишно и допълнителна консултация с нефролог.
„В България пациентите, болни от диабет, са близо 500 хиляди, а засегнатите от артериална хипертония са над милион и половина, като близо 72 на сто от тях не се проследяват или не се лекуват правилно, което означава, че всички тези около два милиона души са потенциални пациенти, които биха стигнали до ХБЗ“, алармира още проф. Богов.
Д-р Николай Брънзалов, заместник-председател на Българския лекарски съюз, подкрепи предложенията, направени от участниците във форума и предложи изследването за креатенин да е включено в профилактичния пакет ежегодно, а не както е сега – веднъж на 5 години. „ХБЗ в повечето случаи не се открива в периода, в който е лечимо, защото младите хора не обръщат внимание на първите симптоми“, подкрепи идеята и Христина Николова, председател на Асоциацията на пациентите с бъбречни заболявания.
„Да се изработи национална програма за хроничните бъбречни заболявания с план за действие, да се определят нуждите от средства за изпълнението ѝ, да се осигури нужното финансиране и да се определят изпълнителите на програмата“, поиска проф. Атанас Кундуржиев, нефролог в столичната болница „Св. Иван Рилски“.
„Налични са иновативни терапии, които могат да забавят прогресията на болестта с много години, а нуждата от диализа би могла да се забави с до 16 години“, обяви Калина Божкова, директор за Европа на Глобалния алианс за достъп на пациентите. Тя допълни, че това води до рязко подобряване на качеството на живот на пациентите.
Доц. Лъчезар Иванов, зам.-председател на парламентарната комисия по здравеопазване, пое ангажимент всички предложения, направени по време на дискусията, да бъдат представени за обсъждане в комисията.
