Българският лекарски съюз (БЛС) и Националната здравноосигурителна каса (НЗОК) не постигнаха съгласие за анекса към Националния рамков договор 2023-2025 г. (НРД) и предстои нова среща в петък. Това съобщи пред журналисти председателят на БЛС д-р Иван Маджаров след среща на Управителния съвет на съсловната организация с Надзорния съвет на касата. По думите му двете страни засега не са постигнали консенсус по темата за санкциите, които се предлагат в проекта за анекс. В проекта се предвиждат глоби за болниците, които не успеят да достигнат основните заплати, заложени в Колективния трудов договор – 910 лева за санитар, 1500 лева за медицинска сестра и 2000 лева за лекар без специалност.
„Анализ показва, че въвеждането на санкции би застрашило съществуването на някои болници“, обясни д-р Маджаров в отговор на въпрос кое е било притеснително за Надзорния съвет на НЗОК. Той добави, че е имало предложение за отлагателен период за въвеждането на глобите, за да влязат в сила новите цени и механизми, предвидени за подпомагане на тези лечебни заведения. „Не стигнахме до конкретно решение дали да има, или не отлагателен период, но нашето становище е, че винаги е по-добре да се подхожда внимателно и не е необходимо да унищожим дадена болница в усилията си да я накараме да даде по-високи заплати, ако не може да го направи“, посочи още шефът на БЛС. „Санкциите за болниците няма да отпаднат, но вероятно в анекса ще се запише отлагателен период“, заяви председателят на Надзорния съвет на НЗОК и заместник-министър на здравеопазването доц. Михаил Околийски.
Д-р Иван Маджаров все пак призна, че глобите са приемлив вариант да се накарат болниците да повишат заплатите. „Преди време другият начин беше чрез намаляването на средствата, които те получаваха по клинични пътеки. Въртим се в порочен кръг по отношение на осигуряване на високи възнаграждения на работещите в болници, които имат затруднения във финансирането от години“, уточни обаче той.
От БЛС били изненадани неприятно, тъй като им е било представено предложение за заплащане на разходи, които досега са били финансирани от фармацевтичната индустрия. „Искат биомаркерите вече да не се заплащат от фармацевтичната индустрия, а със средства, предвидени за медико-диагностични дейности, в размер на 5 милиона лева. Ако трябва да се помогне на индустрията, трябва да се плати от средствата, предвидени за лекарствени средства в бюджета на НЗОК и касата да намери начин да сключва договори с лаборатории, за да правят изследванията“, даде контрапредложение д-р Маджаров. Той беше категоричен, че ако това предложение на НЗОК се запише в анекса, БЛС няма да го подпише.
„Няма промяна засега в предвиденото в проекта на анекс средно увеличение на клиничните пътеки с 20%-25%“, каза още той. На 17 февруари 2024 г. ще се състои съборът на БЛС, на който се очаква делегатите да обсъдят предложенията в анекса и да гласуват мандат за подписването му.
