В края на месец декември 2023 г. екип на Европейската инвестиционна банка представи доклад „Анализ на нуждите от педиатрична болница в София“, който беше връчен на депутатите от здравната комисия, а резюмето от него предоставено на медиите от председателя на комисията проф. Костадин Ангелов.
Ето и основните препоръки и изводи в него:
От проучването на търсенето и предлагането на национално и регионално ниво става ясно, че е необходимо изграждането на мултидисциплинарна болница за лечение на детски заболявания от най-високо ниво на компетентност, осигуряваща комплексна и цялостна медицинска помощ във всички педиатрични специалности. Той следва също така да бъде център на координирана мрежа от взаимосвързани и допълващи се регионални стационарни и амбулаторни педиатрични институции. Създаването на национална педиатрична болница е отвъд простия модел на нови болнични легла, а по-скоро стратегия за развитие в грижите за деца и начин за реорганизиране на детското здравеопазване, за да бъде достъпно, навременно и предлагащо висококачествени медицински услуги.
Изграждането на национална педиатрична болница, ще повлияе положително на обучението на студентите и специализацията на лекарите, а това в дългосрочен план ще обърне тенденцията на недостиг на персонал в положителна посока.
В същото време новата болница трябва да бъде генератор на идеи за политики за развитие на детското здравеопазване — т.е. тя трябва да бъде научен и методически център в областта на педиатрията. Това налага изграждането на тесни функционални връзки с всички медицински университети и факултети в България и чужбина.
Анализът на данните както и установените очаквания на основните заинтересовани страни, водят до два възможни модела за създаване на Национална педиатрична болница:
Неоптимален
Тази опция се фокусира само върху Националната педиатрична болница, която ще бъде отворена. При този вариант с административен акт на министъра на здравеопазването всички съществуващи детски структури в многопрофилни болници в София се сливат физически в новоизградена болнична сграда, която да бъде оборудвана с високоспециализирано оборудване. Съответно съществуващите педиатрични клиники в другите лечебни заведения в София са затворени. Създават се допълнителни клиники за лечение, което в момента се търси най-често в чужбина, т.е. онкологични заболявания и трансплантации на тъкани и органи. Общият брой на осигурените легла е аритметична сума от броя на съществуващите легла в София, както за обща педиатрична, така и за специализирана грижа, с включване на допълнителни 30 % от настоящия брой легла в очакване на сезирания от останалата част на България и за деца, които понастоящем се лекуват в чужбина. Болницата е от най-високо ниво на компетентност, както и университетски център за обучение на студенти и специалисти по медицина.
Цялостен (оптимален) модел
Този модел предвижда създаването на Национална педиатрична болница и едновременно с това преструктуриране на педиатричната помощ в София, Западна България и на национално ниво. За прилагането на този модел се препоръчва сливане на основните специализирани педиатрични структури в мултидисциплинарните болници за активно лечение на територията на София с цел създаване на Национална педиатрична болница, предоставяща интегрирани болнични и амбулаторни услуги за диагностика, лечение и последващ мониторинг на деца със заболявания, обхващащи всички медицински специалности. Болницата следва да гарантира всеобхватността на диагностиката и лечението чрез извършване на високоспециализирани медицински дейности, осигуряване на високотехнологично оборудване и осигуряване на достатъчен брой компетентни медицински персонал.
От анализа става ясно необходимостта от отваряне и на нови болнични клиники и отделения, за да се осигури лечение на всички детски заболявания, поради което се предвижда увеличаване на броя на леглата, за да се позволи приемането на пациенти от цялата страна.
Един от основните рискове, пред които е изправен проектът на Националната педиатрична болница, е очевидната липса на обща комуникация между всички участници и заинтересовани страни в процеса. Извършеният анализ показва, че всички участници в проучването са убедени в необходимостта от създаване на болница, всяка от страните има своя гледна точка за основните параметри на болницата и какво иска да постигне с нея. Съществува обаче липса на комуникация между страните за координиране на техните очаквания, възможности и усилия, което може да бъде избегнато чрез създаване на единна единица, която да координира, анализира и обединява дейността на всички участници в процеса и не позволява изразходването на енергия в независими, понякога припокриващи се, а понякога и противоречиви дейности. Това звено би могло да бъде специална структура в рамките на здравното инвестиционно дружество, натоварено със задачата за координиране и комуникационни дейности между всички заинтересовани страни, които не са свързани с инвестиционния процес.
Наред с изграждането на Националната педиатрична болница е необходимо да се намери правилният баланс между възможностите за добър достъп и предоставяне на услуги в общността, в близост до пациентите и осигуряване на подходящо ниво на болнично лечение. С други думи, решението за обхвата, структурата и функционалностите на Педиатричната болница следва да бъде част от решение за преструктуриране на системата на детското здравеопазване както в София, така и на национално ниво.
Необходимо е да се разработи цялостна стратегия за персонала в системата за детско здравеопазване с краткосрочни и средносрочни задачи за планиране на необходимия брой лекари, медицински сестри и друг персонал, свързани с функционирането на системата. За да се постигне най-ефективният модел на детско здравеопазване, е необходимо да се изгради устойчиво сътрудничество с други сектори — като например социални, образователни и т.н. — което е важно условие за постигането на тази цел.
Прегледът на регулаторната рамка, свързана с медицинските дейности, с обхвата, структурата и функционалността на болничните лечебни заведения, както и с нормите за проектиране на лечебни заведения, води до заключението, че е необходима промяна и актуализиране на тези документи, за да се даде възможност за създаване, проектиране и изграждане на медицинско заведение, което отговаря на съвременните стандарти за болнични грижи, особено такова, насочено към деца.
В страната има 3935 детски легла, като 1450 легла са неонатология и 2485 — педиатрични легла. Само 215 от тях са педиатрични специализирани легла, които се намират главно в болници в София, Пловдив, Варна и Плевен. Въз основа на наличието на педиатрични легла по области и ниво на компетентност на болниците като цяло има недостиг на педиатрични легла в повечето области на страната, а където има излишък, те са в области, където демографията не е толкова добра, няма достатъчно педиатри и няма достатъчно пациенти за педиатрични легла.
Най-големият дял на болничните легла е в София и Югозападна България, както и най-голямата разлика, но и сравнително ниска степен на използваемост. Ниската използваемост може да бъде обяснена и с недостиг на педиатрични специалисти, какъвто е случаят в повечето области. В градовете на медицинските университети има педиатри и педиатрични специалисти, но все още не са достатъчни, за да покрият нуждите.
Данните показват, че годишното обитаване на детски легла през 2021 г. е само 52 %, т.е. само половината от леглата се използват ефективно. Тези данни косвено показват липсата на медицински специалисти в болниците извън София, което кара много родители да търсят специализирана педиатрична помощ в столицата. Въпреки това, по-подробен анализ на ситуацията по области показва, че част от този болничен капацитет се предоставя в малки общински болници (ниво I), които осигуряват добър достъп до болнични услуги, но са изчерпани по отношение на предоставянето на качествени и всеобхватни детски грижи на местно равнище. Често тези болници прехвърлят пациенти в по-големи болници от регионално значение.
Въз основа на данни от МЗ за периода 2019—2022 г. общо 854 деца са били изпратени за лечение в чужбина, главно за онкологични заболявания, за трансплантация на органи, заболявания на окото и неговите придатъци, ортопедични заболявания, вродени аномалии или вродена хидронефроза. Общата стойност на средствата, отпуснати от НЗОК за лечение в чужбина за този период, е 12,827,498 лв. Освен тези случаи, има много семейства, които водят децата си за лечение в чужбина и финансират чрез собствено финансиране или набиране на средства.
Националната педиатрична болница ще се намира в София, която е част от Националната здравна стратегия на България 2030 за подобряване на достъпа до медицинска помощ, за преодоляване на неравенството в здравеопазването и адекватно посрещане на нуждите на децата и юношите за достъп до качествено и достъпно здравеопазване.
Болницата ще действа като първо ниво на прием на територията на София-град и Софийска област, както и за Югозападна България (общините Благоевград, Кюстендил и Перник) и някои от общините в северозападната част на страната — Враца и Монтана. Географското местоположение, транспортната свързаност и анализът на търсенето потвърждават потенциала за влияние на новото лечебно заведение.
Националната болница ще обслужва пациенти с високи потребности в национален обхват и съответства на най-високо ниво на компетентност, но също така осигурява модел, при който болничната помощ с високо качество върви заедно с разработването и поддържането на иновативни подходи и добри практики в болничната помощ, за да повлияе на цялостното функциониране на националната система на здравеопазване.
Болницата ще покрие нуждите на тези три региона, осигурявайки както отлична диагностика, така и научни изследвания, основни и високоспециализирани болнични услуги. Липсата на педиатри и специализирани лекари с педиатричен фокус е основната причина за появата на два вида „миграция“ на пациентите: от болниците в по-малките населени места до провинциалните центрове, а след това, на следващия етап на лечение, от провинциалната болница до София, както и още преди да получат ясна диагноза и започване на лечение, търсят директно насочване към София в търсене на специалисти и сигурност в диагностиката и лечението на децата си. В София обаче пациентите и техните родители са изправени пред друг проблем: разпространението на различни педиатрични медицински структури между отделните болници, както и липсата на единна структура, която да се отнася до необходимата диагноза или лечение. По този начин се появява парадоксална ситуация, в която, въпреки големия брой детски медицински заведения в София, наличието на медицински специалисти и високоспециализирана апаратура в тях, пациентите се насочват от една болница в друга и още една болница поради това, че медицинските специалисти и специализираното оборудване се разпръскват между различни, отдалечени заведения. Това създава сериозни затруднения за достъпа на децата до медицинска помощ и по този начин правото на децата на своевременен достъп до специализирана многостранна медицинска помощ, дори и в София, не е достатъчно гарантирано. Този проблем е особено сериозен при спешен случай, когато е необходима медицинска помощ от правилните специалисти в кратък период от време, в медицинско заведение, което разполага с необходимото оборудване за справяне с проблема. В такава ситуация прехвърлянето на пациента от болница в болница води до забавяне на лечението и дори до животозастрашаващи ситуации.
Друг съществуващ проблем възниква, когато е необходимо да се лекуват заболявания от многоспециален характер, с необходимостта от едновременно проследяване и лечение от няколко лекари с различни медицински специалности. Настоящата структура на детските болнични грижи на национално ниво и в София не осигурява достатъчно условия за това, излагайки на риск ефективното лечение на деца с такива заболявания. По този начин липсата на координация и взаимодействие между отделните елементи и звена на системата за педиатрична грижа, съчетана с недостига на специалисти, води до фрагментиране на медицинските грижи, липса на многостранно медицинско лечение и намаляване на ефективността на лечението на отделните пациенти и на функционирането на системата като цяло.
При разработването на модел на структурата, обхвата и капацитета на Националната педиатрична болница трябва да се вземат предвид следните фактори:
• Осигуряване на достъпност — достъпът до здравни грижи е право на всички български деца, така че НДБ ще увеличи наличните ресурси за пациентите за достъп до грижите, от които се нуждаят.
• Моделът на Националната педиатрична болница трябва да гарантира достъп до педиатрични здравни услуги както за района на София и Западна България, така и от цяла България – от областните и общинските болници.
• Необходимост от интегрирани грижи — сътрудничеството на всички доставчици на здравни услуги в системата на здравеопазването е от ключово значение, за да се гарантира постигането на подходящо качество на грижите. Откриването на болницата ще означава и катализира промяна в цялата съществуваща система за педиатрична грижа, създавайки възможност за създаване на нов модел на грижа, който да отговаря на търсенето по всеобхватен начин. В този смисъл ще бъде необходимо да се създаде цялостен план за преструктуриране и оптимизиране на системата за детско здравеопазване, в който да се отбележат принципите на грижата, която трябва да се прилага от всички участващи медицински специалисти и лечебни заведения, така че пациентът да изпитва чувство на безопасност и увереност по време на всички диагностични и лечебни процеси, през които преминава.
• Включването на най-съвременни технологии за диагностика и лечение, както и информационни системи, които дават възможност за обмен на данни между професионалистите, ще подпомогне непрекъснатостта на грижите в цялата система. Използването на технологии в болничната среда е незаменим инструмент, гарантиращ успешното развитие на медицинската помощ. Новите технологии значително подобряват диагностичните и терапевтичните възможности на всяко медицинско заведение, а използването на телемедицина за проследяване на пациента след освобождаване значително решава проблема с липсата на достатъчно специалисти на регионално ниво.
