Масово въвеждане на еднодневната хоспитализация, която да позволи пациентите да влязат в болница само за ден за извършване на процедури, диагностика, да им се окаже висококвалифицирана помощ, но без задължително да трябва да лежат минимум 3 или 4 дни, ако няма нужда. Това предлагат от Българския лекарски съюз (БЛС).
Съсловната организация стартира преговорите с НЗОК за подписване на Национален рамков договор, с който ще се определи на кого и за какви дейности ще плаща здравният фонд. Освен еднодневния прием в лечебно заведение от съюза ще настояват и за 25% увеличение на стойността на клиничните пътеки. Това съобщи пред БНТ председателят на БЛС д-р Иван Маджаров.
„Един от примерите за по-ефективно използване на средствата за болнично лечение е масово въвеждане на еднодневната хоспитализация за пациенти. Знаем, че за щастие 80% от заболяванията не се нуждаят от пролежавания, достатъчно е да се извърши процедурата или изследването и целта се постига в един ден. Това е правилният път – висококвалифицирана помощ в рамките на един ден“, обясни д-р Маджаров.
„Тази година през бюджета на НЗОК в болнична помощ ще бъдат изплатени повече в сравнение с 2023 г. 460 млн. лева по бюджет и още 168 млн. лева към края на годината, които ни се полагат от резерва на касата. Въпросът е как тези пари ще достигнат до болниците, дали през повече пациенти или през повишение на цените“, коментира още председателят на БЛС. По думите му болниците в страната са в различно финансово състояние, но „общата картинка е трагична от гледна точка на заплащането на труда на медицинските специалисти – лекари и сестри“.
„Затова фокус на преговорите ще бъде остойностяването на медицинския труд. Имаме трагичен проблем със специалистите по здравни грижи. Трябва да се въведе безплатно образование по специалността с ангажимент на тези, които се възползват, да останат за определен период в страната. Трябва да има възможност по-бързо да влизат в болниците. Нови механизми са нужни иначе няма шанс да се реши проблемът. Друг вариант е да се внасят специалисти от чужбина, но това биха били кадри извън ЕС, а там регулацията не е ясна“, посочи д-р Маджаров.
