Кой и как мери греховете на тютюневата индустрия

Двоен аршин за прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна в България

268

На 29 ноември медиите получиха прессъобщение от „Коалиция за живот без тютюнев дим“, след проведен ден по-рано съвместен брифинг на Коалицията и Министерството на здравеопазването, със заглавие България сред най-тежко засегнатите от вмешателство на тютюневата индустрия, сочи глобален индекс„. На брифинга беше представено класиране на България сред 90 държави от „Глобален център за добро управление в контрола на тютюна“ (GGTC) според Индекс, отчитащ вмешателството на тютюневата индустрия – тоест доколко държавите спазват член 5.3 от Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ), разпореждащ на правителствата предотвратяване на вмешателство в държавните политики в областта на тютюна.

Според Доклада на Глобалния център https://globaltobaccoindex.org/report-summary България е получила 73 точки (от 100). В съобщението се казва, че „….България заема 74-то място от 90 страни в Глобалния индекс за намесата на тютюневата индустрия 2023 г.“, а д-р Маша Гавраилова, старши експерт на Коалицията сигнализира, че това е обезпокоително и високо ниво на вмешателство. Като „тревожни и плашещи“ определи резултатите за страната и заместник-министърът на здравеопазването доц. Михаил Околийски, който участва в представянето на индекса в МЗ.

В приложената в съобщението графика обаче се вижда, че повече от една държава имат един и същ брой точки – например 4 държави имат 48 точки, 7 държави – 60 точки, 5 държави – 70 точки, 2 държави – 80 точки и т.н. Така тези групи от държави с еднакъв брой точки следва да заемат едно и също място в класацията. Информацията, че България със своите 73 точки заема 74-то място от 90 страни е некоректно. България е на 37-о място (заедно с Китай, също със 73 точки).

НПО Коалицията и МЗ посочиха отличника Бруней, но „забравиха“ да съобщят къде стои нашата страна на фона на ЕС. Данните сочат, че индексът от 73 точки на България е сходен с този на Италия (75), Турция (72) и Германия (70), като тези страни са в първата половина на над 12 европейски страни, участвали в проучването. За един от под-индексите относно въздействието на индустрията върху правенето на политики (максимум 20 точки), България, заедно с Румъния, Германия и Швеция е получила 12 точки, което е по-високо от Чехия, Испания, Франция и Холандия, но по-ниско от Полша, Италия, Турция, Швейцария. Така България попада в златната среда на държавите в Европа и в ЕС. Има какво да се желае, но дали резултатът на България е „тревожен и плашещ“? Преценете сами.

Индексът се изчислява въз основа на 20 въпроса, чиито отговори са предоставени само от НПО Коалицията за живот без тютюнев дим, на базата на следните данни, посочени в Доклада и допълнени по време на брифинга:

  • Тютюневата индустрия регулярно представяла и дискутирала данни за незаконната търговия с Министерство на финансите, Министерство на икономиката и Агенция Митници;
  • Информационната кампания на Българската асоциация на тютюневата индустрия срещу замърсяване на околната среда с цигарени фасове е била проведена със сътрудничеството на Министерство на околната среда и водите;
  • Кампанията на Филип Морис в България „ПромениКартинката“ за намаляване на замърсяването с фасове включвала акции по почистване на плажове и обществени пространства с помощта на доброволци;
  • Представители на тютюневата индустрия и представители на споменатите по-горе министерства провеждали срещи, за които не са предоставили протоколи на НПО Коалицията за живот без тютюнев дим.

Кой финансира изготвянето на Индекса?

Глобалният център за добро управление в контрола на тютюна (GGTC), който ни класира със 73-те тревожни и плашещи точки, е структура към Алианса за контрол на тютюна в Югоизточна Азия (SEATCA) и се финансира от фондацията Bloomberg Philanthropies, още 4 НПО и от СЗО, посредством Секретариата на Рамковата конвенция за контрол на тютюна (РККТ), който от своя страна се финансира от годишните задължителни вноски на държавите-членки на РККТ (182 страни), от доброволни дарения на редица от правителствата на най-големите държави в света и от частни дарения, сред които отново са Bloomberg Philanthropies, фондацията на Бил и Мелинда Гейтс и други. Същевременно, както бе обявено на брифинга от д-р Гергана Гешанова, приносът на Коалицията за живот без тютюнев дим към оценката на глобалния Индекс е финансиран именно от фондацията на Майкъл Блумберг. Това поражда аргументирани подозрения за „вмешателство“ в оценката за „вмешателството“.

На кого да се доверим?

На 22 ноември 2023 г., само дни преди проведения брифинг в МЗ, СЗО публикува официално „Глобален доклад за напредъка за 2023 г. по прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО“ (2023 GLOBAL PROGRESS REPORT – https://fctc.who.int/publications/m/item/2023-global-progress-report), който е десетият от поредицата регулярни доклади, изготвяни от Секретариата на РККТ на СЗО всеки две години.

Напредъкът на страните по прилагането на РККТ се измерва въз основа на оценъчен инструмент, използващ също точкова система за 16 индикатора, отчитащи въведените в националните законодателства мерки по всеки от 16-те члена на Конвенцията,  включително и по член 5.3 за предотвратяване на вмешателството на индустрията.

Оценъчната система предоставя максимален общ брой от 134 точки, обратно на горния Индекс – колкото повече точки, толкова са по-силни регулаторните мерки за контрол върху тютюна са въведени в законодателството и толкова по-добро е прилагането на РККТ.

Резултатът на България, според Глобалния доклад за напредъка за 2023 г. по прилагане на РККТ на СЗО, поставя страната ни сред отличниците – на 3-то място в ЕС със 106 точки (от 134само след Ирландия със 118 и Испания със 112. Митове или неверни сведения са това, че страната ни има слабо прилагане на РККТ и слаба законова рамка срещу тютюна, след като всички останали 24 страни-членки на ЕС са с по-малко точки, като на опашката са Румъния – 74 точки, Гърция – 59 и Полша – 55.

тютюневата индустрия
Източник на графиките: „Глобален доклад за напредъка за 2023 г. по прилагането на Рамковата конвенция за контрол на тютюна на СЗО“

В Доклада на СЗО се казва, че повече от две трети от страни в света създават и провеждат политики, които ограничават влиянието на тютюневата индустрия – „72% (131) от страните са приели или приложили поне една или повече мерки, препоръчани в Насоките за Прилагане на член 5.3 за защита на политиките за обществено здраве от търговски и други интереси на тютюневата индустрия„. А близо три четвърти от страните (70%) са съобщили, че са използвали тези насоки при разработването или внедряването на политики за предотвратяване на намесата на тютюневата индустрия. Има ли някакво съмнение, че най-високият среден регионален резултат е постигнат от Европейския регион на СЗО и по-специално от Европейския съюз (EС) – 90 от 134? Това е така, защото законодателството на ЕС се основава на разпоредбите на РККТ, а държавите-членки хармонизират националните си законодателства в съответствие със съюзното.

Според Секретариата на РККТ на СЗО, по прилагането на член 5.3 за вмешателството на тютюневата индустрия в държавната политика за контрол на тютюна, при три възможни нива – от нула до 2 точки, има 9 страни с максимално ниво – 2 точки, сред които България, 13 страни с 1 точка и 4 страни с 0.

тютюнева индустрия

Резултатът на България относно прилагането на член 5 (чл. 5.1 и чл. 5.2), посочен като основание от МЗ за нуждата от създаване на държавен орган – Национален съвет за прилагана на РККТ, е отчетен с 3 от максималните 4 точки, като има група от 12 страни с 4 точки, 11 страни с 3 точки, сред които България, 2 страни с 2 точки и 1 страна с 1 точка.

тютюнева индустрия

Тютюнопушенето в България трябва да бъде намалено, но едва ли има и разумен човек, който да вярва, че това може да се осъществи чрез създаване на Национален съвет за координиране на прилагането на РККТ на СЗО. Особено след официалното класиране на СЗО за България от 22 ноември 2023 г., показващо, че страната ни е въвела изискванията на РККТ, изпреварвайки болшинството държави-членки на ЕС, „проектът“ на НПО Коалицията за живот без тютюнев дим и МЗ за създаване на нов административен над-държавен орган, изглежда напълно ненужен.

*Автор Добринка Христова – експерт с международен опит в областта на здравеопазването

СПОДЕЛИ