Парламентът прие на първо четене бюджета на здравната каса за догодина. Той бе подкрепен от 142-ма депутати от ГЕРБ-СДС, „Продължаваме промяната – Демократична България“ и ДПС. „Против“ бяха 60 депутати от „Възраждане“, „БСП за България“ и „Има такъв народ“.
Въпреки отрицателното становище на Комисията по здравеопазване, депутатите от ГЕРБ гласуваха „за“ проектосметката на фонда, но с уговорката, че предстои сериозен ремонт на някои текстове преди второто четене. Припомняме, за 2024 г. са предвидени над 8,1 млрд. лева за здраве, което е с 1,1 млрд. лева повече от тази година.
Минути преди гласуването на първо четене, председателят здравната комисия проф. Костадин Ангелов изложи резервите на партията му към предложения бюджет – не са достатъчно средствата за дентална помощ и заплати на медиците според нивата заложени в Колективния трудов договор. Липсват ясни политики и механизми за по-рационално изразходване на средствата.
От ГЕРБ бяха отправени критики и по наложения мораториум за сключване на договори от НЗОК с нови болници или за нови дейности. Проф. Ангелов подчерта, че партията е против процедурите по осигуряването на онколекарствата да се водят от управителя на НЗОК, а не от министъра на здравеопазването.
От „Възраждане“ посочиха, че средствата в бюджета на НЗОК нарастват, но това не подобрява достъпа на пациентите до здравни грижи, тъй като лимитите в извънболничната помощ остават, а процентът на доплащане за лечение все още е най-високият в ЕС – близо 50. Според Маргарита Махаева не са предвидени средства за профилактични прегледи и лечение на здравнонеосигурените жени, няма сериозно увеличение на средствата за медицински изделия, недостатъчно са парите за лечение в чужбина и за осигуряване на медицински храни. Подобни бяха аргументите и в изказванията на другите депутати от партията.
„Бюджетът остава далеч от перфектния“, заяви Георги Гьоков от „БСП за България“. Основната му критика към вносителите бе липсата на механизми за контрол върху изразходването на средствата. Той съзря задкулисни мотиви в подкрепата за предложения бюджет и обобщи, че се води „битка за овладяването на НЗОК и на никой от сглобката не му пука за проблемите в здравеопазването“. От БСП също се обявиха срещу лимитите за прегледи от специалист и изследвания в извънболничната помощ.
„Най-големият институционален бюджет е рекордно увеличен и затова ще се изтрепят ГЕРБ и ПП-ДБ. Няма как да го подкрепим поради видимата липса на промяна в цялостната философия. Плахо се намалява делът на средствата за болнична помощ, а решението за онколекарствата ще подпомогне различни икономически кръгове. Скромни са предвидените средства за скрининг“, заяви Станислав Балабанов от ИТН.
Според Александър Симидчиев от ДБ драстични реформи не могат да се правят, за да не се разклати системата, но има последователно увеличение на парите за извънболнична помощ. „Тази година за първи път няма свободни места за общопрактикуващи лекари като специализации, значи инвестициите са довели до измеримо подобрение. Промените трябва да бъдат устойчиви и последователни. Не съм съгласен с твърдението, че липсват ефективни политики в законопроекта. Такива има и те са свързани с превенцията и профилактиката, с въвеждането на диференцирано заплащане за личните лекари при добър обхват на ппациентите им в профилактичните дейности“, обясни депутатът.
Здравния министър проф. Христо Хинков изрази недоумение от съпротивата срещу „може би най-добрия от години “ бюджет на НЗОК. „Той е структуриран в посока извънболнична помощ, така че постепенно да се измъкнем от хватката на болничната помощ“, мотивира се Хинков.
В крайна сметка сред кратък дебат депутатите гласуваха бюджета на НЗОК на първо четене, но с уговорката, че предстои сериозен ремонт на редица текстове преди второто четене.
