Гратисен период за хартиените рецепти от 8 декември до 1 април

Разработват се клинични пътеки по психиатрия, обяви здравният министър проф. Христо Хинков

1036
рецепти
Проф. Христо Хинков, министър на здравеопазването

Над 80 % от електронните рецепти вече се изпълняват, обяви здравният министър проф. Христо Хинков пред bTV. Той посочи, че се очаква от 8 декември да влезе в сила удължаването на срока на изписване на антибиотици с хартиени рецепти. Гратисният период ще е до 1 април и беше договорен на среща между министър-председателят и съсловните организации на 17 ноември.

Според проф. Хинков от БЛС са настояли за удължаването на срока на действие на хартиените рецепти, особено в случаите на лекари, които нямат възможност да се електронизират, възрастни хора, пенсионери, които нямат електронен подпис. От фармацевтичният съюз пък са искали изцяло е-рецепти.

„Проблемът с рецептите за антибиотици е комплексен. Той изцяло променя практиката на обикновена рецепта да се изписват всякакви антибиотици, второ – когато този антибиотик го няма, да се дават други антибиотици от аптеката и дори да се купуват без рецепта. Тази безразборна употреба на антибиотици доведе до първото място на България по антибиотична резистентност в Европа“, заяви здравният министър. По думите му и след 1 април лекарства ще бъдат изписвани с хартиени рецепти, като договорката с БЛС е да се направи проучване и да се види каква е готовността изцяло да се премине до края на 2024 г. или по-рано към електронизация на рецептите.

Проф. Хинков коментира и темата с недостига и липсата на лекарства, като за пореден път посочи, че проблемът е комплексен, че съществува в цяла Европа и причините за него са свързани с производството, с интензивен реекспорт, с употреба на лекарства оф лейбъл и ред други проблеми. Конкретно по отношение на проблема с реекспорта министърът припомни, че властите вече са задействали решения – в парламента са внесени промени в Закона за лекарствата, които включват промяна на формулата в СЕСПА, така че лекарства да се изнасят от страната само след 100% задоволеност на българския пазар.

„Устойчиво работя в посока да раздвижа проекта за Детската болница в кв. „Горна Баня“ и да го доведа поне до първа копка“, увери още проф. Хинков. Според него не става дума за публично-частно партньорство, а за държавно финансиране, което ще бъде осигурено най-вероятно под формата на заем от Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). „Дружеството, което беше учредено и което трябва да се заеме със строителството на болницата, има капитал от малко под 100 млн. лева, който очевидно няма да стигне за осъществяването на проекта“, уточни министърът.

Той отчете, че досега има осигурен терен, кадастрален план, определени са сградите, които трябва да бъдат разрушени, обществената поръчка е спечелена и се очаква до края на годината да започне разрушаването. „Тогава трябва да е готово и техническото задание, което разработва ЕБВР. То ще даде реална представа колко ще струва Детската болница и ще даде възможност да се стартира архитектурен конкурс“, обясни проф. Хинков.

Психиатър по професия, министърът се спря и на болната тема с психиатричната помощ у нас. По думите му Европа до голяма степен е направила реформите си в тази посока, а България – не. „Проблемът е културен, професионален, икономически, личностен ако щете. Голяма причина за това психиатрията у нас да е на този хал е и това, че тя не влиза в общия режим на финансиране на останалата част от медицината“, подчерта проф. Хинков. По думите му, за да се промени това, в момента се разработват клинични пътеки по психиатрия, като се търсят най-често срещаните диагнози – шизофрения, тежка депресия и др.

СПОДЕЛИ