Към Комисията по здравеопазване в НС ще бъде направена подкомисия, която ще бъде изградена от представители на всички политически сили, където българските граждани ще могат да подават сигнали за липсите на лекарства във всяка точка на държавата и да съобщават нерегламентирани практики на служебни лица. Това обяви пред БНТ председателят на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов. По думите му подкомисията ще бъде съставена от по един представител на всяка партия в Народното събрание.
Припомняме, вчера проф. Ангелов получи доклад от ДАНС, според който у нас е извършван недеклариран износ на дефицитни медикаменти и има умишлени действия на властимащи лица в частна полза. „Този доклад показва къде е заровен проблемът относно липсващите лекарства“, обясни председателят на Комисията по здравеопазване и се закани, че още днес ще го изпрати в прокуратурата, която да провери дали описаното в документа е престъпление, което е ощетило българските пациенти.
По думите му при тези заболявания, за които липсват медикаменти, съществува риск за живота и здравето на хората. Според него обаче институциите досега не са искали да се справят с този проблем. „Министърът, ако желае и сега може със заповед да забрани паралелната търговия, когато има липса на определен продукт на територията на България. Ако пък законът му пречи – да поиска да го променим“, коментира още проф. Ангелов.
Какво пише в доклада
– През март 2022 г. министърът на здравеопазването (тогава това е проф. Асена Сербезова) указва на Агенцията по лекарствата да бъде извършена промяна на формулата на изчисляване на недостига на лекарства, в съответствие със закона, макар че дотогава формулата е гарантирала сравнително добър достъп до лекарства на българските пациенти. Вследствие на тази промяна голяма част от лекарствените продукти, забранени до този момент за износ, са отпаднали от списъка на СЕСПА и така е облагодетелстван частния търговски интерес за сметка на българския пациент. В тази връзка може да се счита, че нормативната уредба е разработена целенасочено в интерес на търговците и не осигурява ефективни възможности за избягване на дефицит.
– Макар да е спазен законът по този начин се улеснява износа на важни медикаменти към ЕС и трети страни от българските търговци на едро, в резултат на което се задълбочава дефицитът на пазара у нас. Това води до облагодетелстване на незаконни схеми, свързани с източване на публични средства от НЗОК.
– Повечето сделки между търговците на едро в страната са извършвани с участието на частни дружества, извършващи вътреобщонстни доставки в ЕС на лекарствени продукти незаконно придобити от аптеки и лечебни заведения. През част от дружествата лекарствата минават само по документи, за да бъде легализиран стоковият оборот. Фирмите продължават да изнасят от страна медикаменти, за да реализират печалба, което води до съществен недостиг в аптеките. Основният дял от приходите на паралелните търговци идва от скъпоструващите лекарства, но все повече и от продукти от т.нар. среден клас.
– През юни 2023 г. съвместни проверки на ИАЛ и ДАНС са установили 3 дружества – „Ситадел Фармасютикълс“ ООД, „Изифарм“ ЕООД и „Нипон Белс Матрикс“ ЕООД, които са извършвали износ на медикаменти, включени в забранителния списък, не са подавали данни в СЕСПА и дори са са снабдявали с лекарства от търговци на дребно, което е нарушение на закона.
– Макар и спазен законът, е възможно лекарства да има в складовете на едро или единични бройки в аптеките и така определен продукт да не попадне в СЕСПА, а в същото време пациентите да нямат достъп до това лекарство.
– Продължават опитите на различни икономически субекти да се облагодетелстват като оказват влияние върху решенията във фармацевтичния сектор, което ощетява българските пациенти и води до финансов риск пред бюджета за здравеопазване.
