Проф. Хинков: Предстои преструктуриране на малки и големи болници

Нужен е нов инструмент, който мери заплащането - например въвеждане на коефициенти за тежест на всеки пациент със съответната диагноза, но и с неговата коморбидност, заяви здравният министър

485
рецепти
Проф. Христо Хинков, министър на здравеопазването

Повечето от държавните болници в България са „цъкащи бомби“ със скрити проблеми  и тъй като тези проблеми са системни, те трябва да се решават по системен начин. Това заяви министърът на здравеопазването проф. Христо Хинков в подкаста на БНР „В центъра на системата“.

Той посочи, че има държавни болници в тежко финансово състояние, в част от които проблемът е в мениджмънта. В момента обаче е проблем смяната на ръководствата на такива болници заради промени в Наредбата за публичните предприятия. По думите му така до голяма степен се блокира възможността министърът на здравеопазването да може да назначава и да уволнява бордовете на акционерните дружества.

Затова се очаква екипът на МЗ да предложи промени в Закона за лечебните заведения, с които да се даде възможност в здравния сектор да има отделна методика за оценяване работата на болниците. „Защото поставянето под общ знаменател на всички публични предприятия, включително болниците, не е правилно. Болниците не са чисти търговски дружества – хиляди пъти съм го казвал. В този смисъл те не се подчиняват на общите принципи на държавните предприятия, които се управляват от Агенцията за публичните предприятия. Те са болници, които са регистрирани по реда на Търговския закон и не произвеждат нищо друго, освен здраве. Те не произвеждат стока. И това трябва да се разбере чисто концептуално и след това вече да бъде претворено в конкретните наредби и законови промени. Това ще ми даде възможност да управлявам по-добре тази система“, подчерта проф. Хинков.

Той се спря и на общинското здравеопазване и обясни, че малките общини разчитат на държавата тези болници да бъдат подкрепяни. Има редица малки неработещи лечебни заведения и една от моите амбиции е да се направи стратегия за преструктурирането на малките общински болници и те да бъдат превърнати в такива, които предоставят грижа, която те могат да предоставят. Не да бъдат за лечение на всичко с многопрофилен статут. Там, където няма възможности, болницата може да се преструктурира в болница за долекуване, за рехабилитация, за палиативни грижи, за борба с болката и т.н. Това е въпрос на анализ и стратегия, трябва време за това“, уточни министърът.

Относно заплащането на медиците той заяви, че проблемът има няколко начина за решаване. „Единият е чрез НРД – предложението след 6 месеца да се въведе принципът 10:1 съотношение на най-високата към най-ниската заплата за медицинските специалисти в дадена болница. Очаквам да видя какво ще излезе от всичко това и се надявам да има положителен ефект, макар че този, който получава 15 пъти повече от най-ниското заплащане в болницата, не знам как ще раздели тези пари в повече, които взема, с останалия персонал“, коментира проф. Хинков. Той допълни, че е оптимист по отношение на постигане нивата на заплащане, заложени в КТД. „Направихме изчисление и се оказа, че много голяма част от болниците не достигат нивата – основно общински болници. Струва ми се, че причините за това са по-скоро проблеми във вътрешния мениджмънт, отколкото недостиг на средства“, смята министърът.

„Липсата на пациенти обаче предполага други решения, които не са свързани с достигане нивата на КТД или със съотношение 10:1, а с преструктуриране. От самото начало на мандата си говоря за това, че ще ни предстои преструктуриране на малки и големи болници. Имах разговор с Асоциацията на областните болници, те бяха съгласни, че такива сливания са необходими за тях. Защото свободният избор на пациента предполага неравномерно движение на пациентите, а след като парите следват пациента, имаме неравномерно разпределение на пари. В една болница има повече натрупване, в друга почват да излиняват. И тогава да се обединят тези болници би довело до това да се разпределят и човешките ресурси по-балансирано“, коментира проф. Хинков.

Промени, според него, трябва да има и по отношение на инструментите, които мерят заплащането. „Клиничните пътеки представляват един инструмент за финансиране, който е доста ригиден, защото е основан на една диагноза и една цена и не обхваща особеностите на боледуването на един човек. Т.е. необходимо е някакъв вид въвеждане на коефициенти за тежест на тази нозологична единица и коморбидност. Това може да подобри статистиката, да подобри работата в болниците, защото сега се знае, че всички директори и звената, които изчисляват пътеките, правят еквилибристики, за да може да лекуват един болен и да не бъдат наказани от НЗОК“, посочи здравният министър.

СПОДЕЛИ