Начинът, по който НЗОК ще заплаща онколекарствата на болниците, отново ще бъде редактиран. Поправката на съвсем пресните промени във финансирането на медикаментите за рак е внесена от председателя на парламентарната здравна комисия проф. Костадин Ангелов от ГЕРБ-СДС. Целта, според проф. Ангелов, е да няма злоупотреби с обществен ресурс, но и да няма ощетени болници, тъй като сега касата заплаща онколекарствата на всички лечебни заведения на най-ниската доставна цена от предходния месец.
Затова от ГЕРБ предлагат в случаите, когато няма действащи рамкови споразумения за съответната година, НЗОК да не може да заплаща лекарствените продукти на цена, по-висока от най-ниската стойност между последно действащите рамкови споразумения и средно претеглената стойност, заплатена от НЗОК през предходната година за всеки лекарствен продукт, и стойността, на която медикаментът е доставен на изпълнителите на болнична медицинска помощ през съответната година, независимо дали те са възложители по Закона за обществените поръчки. Стойностите, на които НЗОК заплаща лекарствените продукти, се публикуват на интернет страницата на касата.
Предложението е подкрепено от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM), Българската асоциация на търговците на едро с лекарствени продукти(БАТЕЛ), Българската генерична фармацевтична асоциация (БГФармА) и членуващите в тях компании. Те обаче предлагат думите „последно действащите рамкови споразумения“ да отпаднат, тъй като последното такова споразумение всъщност е от периода 2020-2021 г. и съдържа вече неактуални цени.
От Българската болнична асоциация също подкрепят изменението. „За краткото време от приемането си досега настоящият вид на разпоредбата предизвика силна тревога в здравеопазването и се счита, че може да остави много онкоболни без лекарства. Считаме, че предложената редакция ще донесе търсения контрол върху цените на лекарствените продукти, към които реферира, но ще избегне негативните последици от вкараната в действие в момента уредба“, казват от ББА.
Подкрепа на предложението има и от Министерството на здравеопазването, областните болници и от БЛС. От Лекарския съюз смятат, че новият механизъм на заплащане на лекарствените продукти в определени хипотези ще спомогне за процеса по рационално и предвидимо управление на публичните средства.
От Асоциацията на университетските болници предлагат стойността, на която НЗОК да заплаща лекарствените продукти на изпълнителите на медицинска помощ, в случаите, когато няма действащи рамкови споразумения, да е тази, на която лечебното заведение е закупило конкретния лекарствен продукт, но не по-висока от определената в Позитивния лекарствен списък. Това обаче означава пределно висока цена.
Новият управител на НЗОК Станимир Михайлов е категоричен, че последните действащи рамкови споразумения не следва да бъдат взимани предвид, тъй като са изтекли. Според него най-логично и правилно би било всички лечебни заведения за болнична помощ, ползващи публичен ресурс от НЗОК за заплащане на лекарствени продукти извън цената на клиничните пътеки, да договарят медикаментите по реда на ЗОП, за да се постигне равнопоставено и справедливо третиране на болниците, без оглед на тяхната собственост.
