Въздушната спешна помощ, която България чака от години и която трябва да започне да функционира от началото на следващата година, може да не е безплатна за всички. Това е така, защото правителството днес реши да прекрати ликвидацията на едноличното акционерно дружество с държавно участие в капитала „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД. Паралелно с е това правителството възлага на „България Хели Мед Сървиз“ ЕАД да извършва услуга от общ икономически интерес – полети за осигуряване на въздушен транспорт за нуждите на спешната медицинска помощ, организирана от държавата, съобщиха от пресслужбата на кабинета.
Припомняме, дружеството „България Хели Мед Сървиз“, чийто директор беше сегашният транспортен министър Георги Гвоздейков, беше закрито от служебното правителство, а дейността по оказването на спешна медицинска помощ по въздуха беше възложена на Държавния авиационен оператор.
Министър Гвоздейков аргументира решението на правителството да се върне на първоначалния вариант с факта, че проектът за въздушните линейки се финансира и осъществява по Плана за възстановяване и устойчивост, където ясно и категорично били заложени параметри, свързани с европейски регулации, които стриктно трябвало да се спазват. „Втората причина е, че не бива, заобикаляйки българските закони и правила, да вменяваме тази дейност на някого, който да трябва да преценява коя от дейностите, които са му възложени по закон, да приоритизира и съответно да работи качествено“, каза той. По думите му много е важно функциите да бъдат делегирани конкретно на някой, който ще носи цялата отговорност за мисиите за спешна помощ по въздуха.
Делегирането на дейността отново на търговско дружество обаче означава, че не здравният, а транспортният министър ще „спасява“ болните, но още по-важното – не е ясно кой ще финансира полетите, с които пациенти и пострадали се превозват с медицински хеликоптер до болница. Не навсякъде в Европа въздушната помощ се изпълнява от търговски дружества, както твърди Георги Гвоздейков, но където е така, тя не е безплатна за всички.
Например, ако само здравноосигурени ще имат право на медицинска помощ по въздуха, това означава, че трябва да има клинична пътека, която НЗОК да финансира. Към момента такава пътека няма, нито има определен бюджет в касата за покриването на такава услуга. Ако пък здравното ведомство ще поема разходите за всички пациенти, пак е нужен отделен ред в държавния бюджет за следващата година, тъй като за тази такъв няма, но няма и хеликоптери. Друга възможност е въздушната помощ да е безплатна за хората с допълнителна застраховка.
От кабинета засега не уточняват и кой ще решава в кои случаи да се вдигат вертолетите и къде да се закарат болните. За целта служебната власт създаде Център за спешна медицинска помощ по въздуха и дори обяви конкурс за директор, но новите управляващи все още нито са избрали директор, нито има яснота какво се случва с Центъра.
Разбира се, възможно е всички тези въпроси да получат своите отговори с бюджет 2024 и до пристигането на първия от шестте закупени от България медицински хеликоптера, което се очаква да е на 15 декември тази година.
