Парите на НЗОК за тази година се очаква да надхвърлят 7 млрд. лева, което е увеличение спрямо миналата с малко над 910 млн. лева. Предстои на 20 април Надзорният съвет на касата да гласува проектобюджета за 2023 г. Ръстът се дължи основно на приходите от здравноосигурителни вноски, които са повече заради увеличения размер на минималната работна заплата, увеличения максимален осигурителен доход и от повишаването на минималния осигурителен доход на самоосигуряващите се лица от 1 април 2022 г. В очакваните приходи за 2023 г. е включен и ефектът от увеличаване на стажа за пенсия на 3-та категория труд с 2 месеца годишно при жените и 1 месец при мъжете.
Тепърва ще има разисквания как бюджетът на касата ще бъде разпределен по пера – за болниците, за джипитата, за изследвания, за зъболекарите и за лекарства. Отсега обаче е ясно, че ще има увеличение на някои клинични пътеки, като служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев вече обяви, че акцент ще бъде поставен върху майчиното и детското здравеопазване. Освен това от МЗ поискаха и НЗОК да плаща за повече изследвания в извънболничната помощ, а от Сдружението на общопрактикуващите лекари настояха за увеличение на средствата за джипитата с 33 % спрямо миналата година. Предстои и БЛС да обяви финансовите параметри на НРД за медицинските дейности за 2023 – 2025 г.
Засега предложения проект на бюджета за 2023 г. се предвижда увеличение на парите за първична извънболнична помощ с 22% от 363 710 900 лв. за 2022 г. на 444 602 000 лв. за тази година; за специалистите в поликлиниките повишението се предлага да е с 18% или от 380 229 000 лв. на 450 280 800 лв.; за дентална помощ средствата се вдигат с 25 млн. лева до 264 941 100 лв.; за изследвания пък е предвидено намаление на средствата с близо 32,5 млн. лева до 174 803 600 лв.
Ръстът при лекарствата е планиран на 7% и така това перо ще струва на касата над 1,6 млрд. лева, докато за болниците увеличението на средствата ще е 18% – от 2 791 800 600 лв. до 3 301 949 600 лв. В проекта на закона изрично е записано, че НЗОК осигурява финансиране на медицинския персонал в лечебни заведения, които извършват медицински дейности в отдалечени, труднодостъпни райони или единствени изпълняват съответната дейност в общината, както и че НЗОК осигурява финансиране на медицински персонал в лечебни заведения за болнична медицинска помощ, определени като приоритетни.
За медицинска помощ, оказана в съответствие с правилата за координация на системите за социална сигурност, както и за поставяне на ваксини срещу COVID-19 за здравноосигурени лица са предвидени 145 700 500 лв., за лекарствени продукти – ваксини и дейности по прилагането им 18 288 000 лв., за дейности за здравно неосигурени лица 8 789 000 лв.; за лечение в чужбина на лица до и над 18-годишна възраст – 72 170 600 лв.; за помощни средства, приспособления, съоръжения и медицински изделия за хората с увреждания, извън обхвата на задължителното здравно осигуряване – 38 млн. лв.; а за резерв – 205 426 900 лв.
Предлага се още фармацевтите и съответно аптеките да подписват Национален рамков договор по подобие на този за медицинските дейности. НРД ще се приема за срок от една година, ще може да има анекси към него и ще се подписва от 9 представители на НЗОК и също толкова от Българския фармацевтичен съюз. Вероятно точката е вкарана заради последните скандали между БФС и здравните власти, когато аптеките заплашиха, че ще спрат да продават лекарства на пациентите, които касата поема напълно или частично.
