Повече безплатни за пациентите изследвания и 6 месеца, вместо 14 дни да е патронажната грижа за новороденото, предвижда проект на наредба за изменение и допълнение на Наредба № 9 от 2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, внесен за обществено обсъждане от Министерството на здравеопазването. Срокът за обсъждането е до 5 май 2023 г.
Какви са предложенията
Разширява се периодът, в който се оказват здравни грижи в дома на новородените деца. В момента патронажната грижа за новороденото, с посещения в дома, е ограничена до 14 дни след изписването на бебето от родилното отделение. Предлага се промяна в Приложение № 1а на наредбата за разширяване на обхвата на тази дейност до 6 месеца след изписване.
Предлага се да бъдат включени нови видове медико-диагностични изследвания в извънболничната медицинска помощ, които досега не са покривани от НЗОК. В пакета дейности по медицинската специалност Клинична лаборатория МЗ настоява касата да плаща за маркерите за сърдечна недостатъчност – Натриуретичен пептид (BNP) и фрагмент на прохормона на натриуретичния пептид (NT pro BNT); сърдечен тропонин; витамин D.
Маркерите за сърдечна недостатъчност и сърдечен тропонин отразяват степента на увреда на сърдечния мускул в резултат на различни етиологични причини и са включени в международните препоръки за проследяване на лечението при сърдечна недостатъчност.
Изследването на Витамин D пък е от значение както за деца във връзка с диагностично уточняване при рахит, така и при възрастни при диагностиката и проследяването на различни заболявания – остеопороза, заболявания на паращитовидните жлези, имунната система и др.
В пакета дейности по медицинската специалност Клинична имунология от здравното ведомство настояват НЗОК да поеме изследванията за диагностика и проследяване на редица системни автоимунни и други заболявания:
• Анти – dsDNA антитела
• Панел АNА профил (nR, NP/Sm, Sm, SS-A, Ro-52, SS-B, ScI70, PM-ScI100, Jo-1, CentrB, PCNA, dsDNA, Nucleosomes, His, ribP, AMA-M2, DFS70)
• Определяне на антифосфолипидни антитела в серум – ИгГ клас
• Определяне на антифосфолипидни антитела в серум – ИгМ клас
В проекта на наредба се предлага още създаването на нова клинична процедура „Ендоваскуларно лечение на абдоминална аорта, долна празна вена и клоновете им“ в Приложение № 8 „Клинични процедури“. С процедурата се създава алгоритъм за миниинвазивно ендоваскуларно лечение, с който се урегулира тази дейност и се осигурява достъп на повече пациенти до такъв вид лечение. В рамките на новата клинична процедура се предлага да бъде осъществявано интервенционално ендоваскуларно лечение на пациенти с: установена аневризма в аорто-илиачния сегмент; заплашваща руптура или руптурирала аневризма, симптоматична аневризма; хронична артериална недостатъчност на крайниците; остро настъпила оклузия на висцералните артерии или бифуркацията на аортата.
В клиничните пътеки по Приложение № 9 „Клинични пътеки“ от наредбата се предлагат промени, с които се актуализират включените в техния обхват заболявания и медицински процедури.
„Целта на предложените промени е да се актуализира на пакета здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, за да се осигурят допълнителни възможности за здравно обслужване, диагностика и лечение на пациентите в извънболнични и в болнични условия“, аргументират се от МЗ. Така според здравните власти в извънболничната медицинска помощ промените ще гарантират по-добро здравно обслужване в дома от медицински сестри, акушерски и лекарски асистенти на новородените деца и ще разширят диагностичните възможности за хора с различни здравословни проблеми.
„Измененията в болниците пък създават допълнителни възможности за лечение в рамките на пакета на НЗОК, както и актуализация на някои кодове на заболявания и терапевтични процедури в утвърдените алгоритми на клиничните пътеки“, гласят мотивите на здравното ведомство.
„Ако предвидените промени влязат в сила, трябва да бъдат предвидени финансови средства в Закона за бюджета на НЗОК от 2023 г. Но включването в пакета дейности на НЗОК на нови видове медико-диагностични изследвания ще намали необходимостта от заплащането им от пациентите, за които тези дейности са необходими при провеждането на диагностично-лечебния процес“, казват още от МЗ.
