„Стигнахме до момент, когато НЗОК, като инструмент за формиране на здравна политика, ще трябва заедно с БЛС да гарантира и минималните заплати на медиците“, заяви пред Bloomberg TV Bulgaria председателят на Лекарския съюз д-р Иван Маджаров. Припомняме, че от ПП и ГЕРБ внесоха промени в Закона за здравното осигуряване, които дават възможност в рамковия договор да се заложи минимално заплащане за медиците, съобразено с договореното в КТД. „До това решение се стигна, защото дълги години се надявахме, че когато договаряме увеличение на цените на клиничните пътеки, това автоматично ще води и до увеличаване възнагражденията на лекарите и медицинските сестри. Всъщност обаче стана ясно, че в една голяма част от лечебните заведения това не се случва“, уточни д-р Маджаров.
На критиците на тази идея шефът на БЛС отговори, че голяма част от условията, при които работят болниците, също се договарят между БЛС и касата и също влияят върху икономическото състояние на лечебните заведения. „Знам, че има противници на това решение, които казват, че нямат право БЛС и НЗОК да им се месят във формирането на политиката на доходите, но от друга страна досега живееха в условия, в които ние, като договарящи НРД, им се месехме в това как точно да изпълняват медицинските услуги, при какви условия, с какъв брой лекари“, посочи той. Според д-р Маджаров тези лечебни заведения, които се справят добре, ще продължат да се справят добре със или без условието КТД да залегне в Националния рамков договор.
Председателят на БЛС за пореден път алармира за кадровия проблем в сектора, като отбеляза, че ситуацията отдавна е на ръба, лекарите и сестрите са възрастни и в следващите 5-6 години, независимо от възнагражденията, лечебните заведения ще имат проблем с осигуряването на нужния им персонал. „Практически по една или друга причина, без да се взимат дори някакви решения от държавата за закриване, или някакви по-крути мерки, голяма част от лечебните заведения, които сега функционират, ще затворят врати“, прогнозира той.
Д-р Маджаров коментира също и диалога между съсловната организация и здравната каса, след предсрочното прекратяване на мандата на управителя проф. Петко Салчев, като го определи като силно подобрен. „Разбира се, ще имаме спорове, но в споровете се раждат истините“, добави той.
Запитан какви трябва да са промените в извънболничната помощ, председателят на БЛС посочи, че това е предмет на дискусии, но обобщи, че тенденцията за намаляване на общопрактикуващите лекари трябва да бъде обърната, като им се дадат повече правомощия, по-добро финансиране и се намали „административния, политическия и популистки натиск“. Д-р Маджаров даде за пример факта, че джипитата са единствените 3900 души у нас, които са задължени с наредба да слагат номера на личния си телефон на вратата на кабинета си. „Всички останали нормални хора смятат телефона си за лични данни и не го предоставят, изобщо не си и помислят, че могат да го държат непрекъснато включен. Дори и само това да се промени, ще покаже отношението на държавата“, подчерта той.
Шефът на БЛС се спря и на потребителската такса, като заяви, че тя е изиграла ролята си на възпиращ фактор, докато е била обвързана с минималната работна заплата. Това обаче не е така от 2013 г., когато тя бе фиксирана на 2.90 лева. Д-р Маджаров припомни, че към момента таксата за пенсионерите е 1 лв., а редица групи хора са напълно освободени от нея.
Според д-р Маджаров друга промяна, която е необходима по отношение на доходите на джипитата, е заплащането за остри случаи, за която дейност в момента те получават единствено средства за капитация. „Промяна в този вид заплащане, както и увеличаване на средствата за работа в отдалечени и труднодостъпни места ще накарат младите медици да поискат да работят като общопрактикуващи лекари“, подчерта шефът на БЛС.
