В Министерството на здравеопазването обмислят връщането на повече лекарства в забранителния за износ списък с използването на старата формула, по която работи системата СЕСПА (Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти). Това съобщи пред БНТ директорът на Изпълнителната агенция по лекарствата (ИАЛ) Богдан Кирилов.
Той обясни, че промяната се налага заради липсата или недостига на стотици медикаменти в аптечната мрежа. Системата е разработвана от МЗ в продължение на няколко години и отчита наличните в страната количества лекарства при търговците на едро и в аптеките. „На ежедневна и седмична база се подава информация за пристигащи количества лекарства и разпределянето им по аптеки. На база тези данни всяка седмица се генерира забранителен списък. Всички изчисления се правят автоматично, наблюдават се около 3000 лекарствени продукта – всички те са от Позитивния лекарствен списък на разрешените за употреба медикаменти в страната. Заложена е формула, която изчислява при кои от тях може да се очаква дефицит и ги поставя в забранителния за износ списък“, обясни директорът на ИАЛ.
По думите му до месец март тази година формулата е била заложена по начин, при който в списъка са попадали между 290 и 350 продукта. Припомняме, в неделя пред бТВ служебният здравен министър д-р Асен Меджидиев обяви, че формулата е била променена от предшественичката му проф. Асена Сербезова и към момента списъкът генерира едва между 60 и 80 лекарствени продукта. „Както видяхте, преди около 20 дни направихме корекция в Националния съвет по цени и реимбурсиране. Тези промени се оказват наистина основателни“, заяви пък днес министърът.
„Вчера бях извикан на среща в Министерството на здравеопазването с ръководството и това, което чух от тях е, че се обмисля и връщане на старата формула“, съобщи още Богдан Кирилов. Той уточни, че забранителният списък е само за лекарства, които имат разрешение за употреба в България, имат регистрирана цена и се разпространяван на българския пазар.
„Важно е този тип системи да бъдат постоянно надграждани, за да отговарят на реалната ситуация. Европейският съюз също започна такъв проект, който се очаква да започне работа през 2025 г.“, допълни Кирилов.
