Онкоболниците се роят, парите за лекарства се увеличават, а смъртността от рак расте

За сметка на новите химио- и лъче- клиники продължават да намаляват центровете, които предлагат палиативни грижи, показват наблюденията на „Индекс на болниците"

191
рак

Населението на страната намалява, онкоболниците се роят, парите за лекарства се увеличават, а смъртността от рак расте. Така могат да бъдат обобщени резултатите от наблюденията на проекта „Индекс на болниците“ на „Галъп интернешънъл болкан“, представени на пресконференцията „Онкологията в България – действителност и нужда от промени“. Те са изготвени на база данните на НЗОК за дейността на лечебните заведения за онкология.

„През 2021 г. болничните заведения за онкологични заболявания са се увеличили, за сметка на това нивата на диспансеризация и средствата за палиативни грижи са намалели спрямо предходни периоди. Липсва комплексност на услугата, акцентът е върху болничната помощ, пренебрегнати са грижите свързани с качеството на живот на тези пациенти“, отчете Първан Симеонов от „Галъп интернешънъл болкан“. По думите му изводите са радикални – при намаляващо население болниците се увеличават, а при нараснали средства за лечение – смъртността се покачва.

Средствата и болниците за активно лечение на онкологични заболявания у нас с годините се увеличават, а населението намалява. Това обаче не води до по-добри резултати. Според данните на Европейския раков регистър (ENCR) през 2012 г. средната стандартизирана смъртност у нас от всички възрасти и сред двата пола (ASR (En)) е била – 245.0, а през 2020 г. – 258.4. Като абсолютен брой починалите от онкологични заболявания през 2012 г. са били 17.9 хил. души, а през 2020 г. – 19.3 хил., отчитат от „Индекс на болниците“. В същото време населението у нас по данни на НСИ е намаляло от 7.2 млн. на 6.9 млн. души.

Средствата за онколекарства и броят на лечебните заведения значително са се увеличили. През 2015 г. – първата за която фигурират публични данни на сайта на НЗОК, средствата за онкомедикаменти са били близо 246 млн., а лечебните заведения, в които е имало лекарствено лечение – 16. През миналата година средствата за онкомедикаменти са били 708 млн. лв. (571 млн. след отстъпките от страна на индустрията), а лечебните заведения – 42. През 2022 г. техният брой се е увеличил с още една, тъй като лекарствено и лъчелечение е започнала да предлага и болница „Сърце и мозък“ в Плевен. Девет химиотерапии в страната са имали над 2000 пациента по петте пътеки и процедури за лекарствено лечение – „Аджибадем Сити клиник“, „Аджибадем Сити клиник Токуда“, КОЦ-Бургас, КОЦ-Пловдив, СБАЛХЗ-София, „Св. Ив. Рилски“ в София, „Св. Георги“ в Пловдив, „Св. Марина“ във Варна, „Д-р Г. Странски“ в Плевен. В същото време пациентите на химиотерапия в други шест болници са били под 200 за годината.

Делът на пациентите, които са получили таргетна терапия, е 25 на сто от всички, които са преминали химиотерапия, а близо 7% са минали през имунотерапия. Едва 10 от всички 42 болници са лекували солидни тумори, хематологични заболявания, левкемии, лимфоми и са осигурявали и парентерално лечение. Това са „Токуда“, ВМА, МБАЛ „Св. София“, „Сердика“, Централ Онко Хоспитал, УМБАЛ „Св. Ив. Рилски“, УМБАЛ „Св. Марина“, УМБАЛ „Св. Георги“, „Софиямед“, УМБАЛ „Д-р Георги Странски“. В три са се лекували и детски онкохематологични заболявания – ИСУЛ, УМБАЛ „Св. Марина“, УМБАЛ „Св. Георги“.

23 от всички 42 онкоболници предлагат лъчелечение, от тази година броят им е увеличен с една. Общо 17 630 души са получили лъчелечение през миналата година у нас, като броят им е нараснал с 2188 в сравнение с 2020 г., което вероятно се дължи на отложеното лечение по време на пандемията. С най-голям обем пациенти – над 1000, са шест центъра в страната – УСБАЛО в София, „Аджибадем сити клиник“, КОЦ-Бургас, КОЦ- Шумен, „Уни Хоспитъл“ в Панагюрище и „Св. Георги“ в Пловдив.

Радиохирургия, един от най-модерните методи на лъчетерапия, са прилагали 11 болници в страната – КОЦ-Бургас, „Св. Марина“ във Варна, „Уни Хоспитъл“ в Панагюрище, „Сърце и мозък“ в Плевен, „Св. Георги“ в Пловдив, КОЦ-Русе, „Св. Ив. Рилски“ в София, „Аджибадем сити клиник Токуда“, „Аджибадем сити клиник“ и УСБАЛО в София, КОЦ-Шумен.

Роботизирана хирургия с кибернож има само в три от тях – „Св. Георги“ , „Аджибадем сити клиник“ и „Сърце и мозък“. Нискодозова брахитерапия се е прилагала само в четири болници – ВМА, „Александровска“, КОЦ-Шумен и „Св. Георги“ в Пловдив, а стандартна брахитерапия в 16. Конвенционална телегаматерапия пък има само в КОЦ-Русе.

рак
Първан Симеонов от Галъп и Станимир Хасърджиев от НПО представиха данни и анализ на онкологичната помощ у нас

69 000 са диспансеризирани пациенти през 2021 г. в 32 лечебни заведения от всички 42. За сравнение преди пандемията, през 2019 г. диспансеризираните са близо 87 000. Според наблюдателите дори този брой е далеч от реалните потребности, тъй като хората с открити и лекувани онкологични заболявания през изминалите поне пет години у нас са много повече.

Осигуряването на палиативни грижи с общетвено финансиране става все по-оскъдно в страната, показват още данните. През миналата година здравната каса е платила за палиативни грижи на 1657 души в 16 лечебни заведения. От тях и активна форма на лечение на онкологични заболявания предоставят 11, а пациентите им са били 1450 души. Най-много – 357, са били обгрижени в КОЦ-Враца и в „Св. Марина“ във Варна – 272-ма. За сравнение през предходната 2020 г. палиативни грижи, финансирани от здравната каса, са получили 1789 души в 17 лечебни заведения. От тези болници 13 са осъществявали и активна форма на онкологично лечение, а пациентите в тях са били 1589.

„Анкета сред членове на Националната пациентска организация (НПО) за качеството на здравната грижа за онкоболните показва, че пациентите поставят на първо място сред проблемите лошото отношение към болния“, съобщи д-р Станимир Хасърджиев, генерален директор на НПО. Допитването показва липса на скрининг и профилирани програми за ранна диагностика; недостиг на информация за заболяването; липса на индивидуално отношение и мултидициплинарни екипи; отсъствие на психологическа помощ.

По думите на Хасърджиев особен акцент е поставен върху липсата на обезболяване. „Освен това много от пациентите споделят, че няма ясно разписани стандарти, по които протича лечението им, лекарите не споделят с тях на какво основание предприемат дадена терапия“, допълни той. Директорът на НПО отбеляза, че онкоболните спират да съществуват за системата в момента, в който вече не могат да им се прилагат скъпи лекарства. „Когато настъпи този момент могат да разчитат само на близките и на Господ“, коментира д-р Хасърджиев и цитира един от отговорите в анкетата „умираме като кучета“.

СПОДЕЛИ