Генна мутация причинява лупус

Откритието проправя пътя за разработването на нови лечения

143
лупус

Международен екип учени от Британския институт „Франсис Крик“ откри мутации в ген, който приема вирусната РНК като причина за автоимунното заболяване лупус, съобщава crick.ac.uk. Откритието дава възможност за създаването на нови терапии за хората, страдащи от заболяването.

В основата на откритието е анализ на генома на Габриела от Испания. Детето е диагностицирано с тежък лупус, когато е на 7 години. Толкова ранна поява на симптомите се случва рядко и е знак, че причината е генетична. Със задачата да разшифрова напълно ДНК на Габриела се заема Китайско-австралийският център за персонализирана имунология към Австралийския национален университет. Екипът изследва всички мутации в гените, свързани с работата на имунната система. Вниманието им е привлечено от „грешка“ в гена TLR7. Мутацията кара протеина в TLR7 да се свързва много по-лесно с гуазонин (компонент на нуклеиновата киселина) като по този начин става по-активен. В резултат на това чувствителността на имунната клетка се повишава, което прави възможното тя да идентифицира неправилно здравата тъкан като чужда или увредена и да я атакува.

Изследването дава обяснение и защо лупусът се среща десет пъти по-честно при жените, отколкото при мъжете. Отговорът е, че TLR7 е разположен в Х хромозомата. Жените имат две копия на гена, а мъжете само едно. Най-често една от Х хромозомите при жените не е активна, но в този участък заглушаването на второто копие е непълно, което означава, че жените с мутация в този ген могат да имат две работещи копия.

Освен в случая с Габриела, която вече е тийнейджър, учените откриват и друг случай на тежък лупус, при който генът е мутирал. Той е при болен, настанен за лечение в болница в Шанхай.

За да потвърдят, че мутацията на TLR7 причинява лупус, изследователите използват технологията за генно редактиране CRISPR, чрез която въвеждат лупуса в мишки. Болестта продължава да се развива в гризачите, които показват ясно симптомите, характерни за нея и са сигурно доказателство, че мутацията в TLR7 е причина за заболяването.

Откритието дава зелена светлина пред възможности за нови терапии за хората с лупус. Проф. Карола Винуеса, старши автор на проучването и главен изследовател в Центъра за персонализирана имунология в Австралия, подчертава, че първи път има ясни доказателства за един от начините, по които може да възникне заболяването. „Беше огромно предизвикателство да се намерят ефективни терапии за лупус. Супресорите, които се използват в момента, могат да имат сериозни странични ефекти, както и да направят пациентите по-податливи на инфекции“, казва специалистката по имунология и допълва, че за последните 60 години Агенцията за контрол на храните и лекарствата в САЩ (FDA) е одобрила само две нови лечение на заболяването.

Друг от членовете на екипа – д-р Кармен де Лукас Колантес, споделя: „Идентифицирането на TLR7 като причина за лупус в този необичайно тежък случай, сложи край на диагностичната одисея и дава надежда за по-добри терапии както за Габриела, така и за други пациенти с лупус, които ще се възползват от откритието.“

Проф. Нан Шен, заместник-директор на Китайско-австралийския център, е на мнение, че потвърждението на причинно-следствената връзка между генната мутация и болестта дава шанс на учените да търсят много по-ефективни лечения. А проф. Карола Винуеса уточнява, че в широкото семейство на лупуса има и други автоимунни заболявания, например, ревматоиден артрит и дерматомиозит, за чието възникване е напълно възможно причината да се крие в мутация на TLR7.

Сега усилията са насочени към изследвания, които ще помогнат на учените да разберат механизмите, причиняващи болести, които възникват след ключови мутации като откритата в гена TLR7. Резултатите от проучването на екипа са публикувани на 27 април 2022 г. в Nature.

 

 

СПОДЕЛИ