С над 6 млрд. лева ще разполага здравната каса за лечение на осигурените българи, решиха депутатите, след като днес гласуваха на второ четене Законът на бюджета на НЗОК за 2022 г. Той влиза в сила от 1 януари, но ще бъде актуализиран в средата на годината. Засега реформи не са предвидени, заложени обаче са повече пари за доболничната помощ – 363,7 млн. лева за джипитата, 380,2 млн. лева за специалистите и 239,7 за дентална помощ, но пак без достатъчно финансиране за зъбни протези.
За лекарства за домашно лечение с протокол са заделени близо 520 млн. лева, а за тези без протокол – 320 млн. лева. Отделно за онкомедикаменти са предвидени 632,5 млн. лева, но отделен четвърти ред за най-скъпите лекарства няма да има, гласуваха още народните представители.
С над 2,750 млрд. лева пък ще разполагат болниците. Тези пари обаче може да се окажат недостатъчни заради по-скъпия ток, по-високите разходи на лечебните заведения и ако има следваща COVID вълна. Депутатът от ГЕРБ-СДС и бивш здравен министър проф. Костадин Ангелов поиска увеличение със 100 млн. лв. на средствата за болнична помощ. Според него плащанията са недостатъчни за покриване на разходите на лечебните заведения. „Инфлацията се очаква да надхвърли 10%. По никаква форма няма да могат да се променят адекватно клиничните пътеки“, коментира той и обвини управляващите, че няма да могат да изпълнят поставената си цел – малките населени места да може да работят с високоспециализирани специалисти и добра апаратура. Предложението му обаче не беше подкрепено от управляващото мнозинство.
„Управляващите няма да могат да компенсират инфлацията, която вече е 9,1%, ако не се намалят хоспитализациите“, подкрепи го и колегата му и бивш директор на „Пирогов“ проф. Асен Балтов. Той съобщи още притеснението си, че университетските болници ще загубят 100 млн. лв за първото тримесечие, заради сбъркана методика на здравната каса. „15- 20 болници поеха най-голямата тежест на пандемията. Оказа се, че няма безнаказано добро и те не могат да си получат парите в пълния им обем“, алармира проф. Балтов.
От ГЕРБ-СДС настояха Надзорният съвет на касата да има право на гъвкавост при възможността за финансиране на лечебните заведения в условията на извънредна епидемична обстановка. „Даваме на НЗОК при необходимост да даде пари на българските болници да бъдат дофинансирани“, каза Ангелов, но и тази идея беше отхвърлена. Според Георги Михайлов от БСП нямало необходимост, защото след Омикрон пандемията ще е свършила.
Срещу малкото увеличение на парите за болнична помощ се обяви и депутатът от ДПС д-р Хасан Адемов, който заяви, че това им е „наградата“, защото са изнесли цялата борба с COVID. Той предложи от Закона за бюджета да отпаднат регулативните стандарти и годишните прогнозни стойности, тъй като това било връщане на командно-административния начин на управление на системата. „Този начин е изживял своето време. Лекарската професия е свободна професия, лекарят трябва да се грижи единствено за качеството на услуга, която предоставя на своите пациенти, а не да се занимава с обеми, цени и бюджети. Пак ще се включим в рамките на бюджета, Надзорният съвет с информационната система ще може да проследява разходите и да праща проверка, ако има преразход“, каза д-р Адемов. Неговото предложение също не беше прието.
