Преговорите за здравеопазването: ДСГ през 2023 г., COVID щабове и е-досие

БСП няма да отстъпят болниците да не са търговски дружества, искат и безплатни лекарства за децата, ДБ предлага Държавна агенция за медицински надзор и чужденци да ни пишат протоколите за добра медицинска практика, от ИТН пък настояват за мандатност и пряк избор на болничните директори

242
здравеопазването

Точно 5 часа и 30 минути продължиха преговорите за здравеопазването между бъдещите коалиционни партньори в евентуалния редовен кабинет. „Продължаваме промяната“, „БСП за България“, „Има такъв народ“ и „Демократична България“ се обединиха върху вечните въпроси в сектора за повече пари, електронизация, обезпечаването с кадри, модернизацията на спешната помощ, нов начин на финансиране на системата, приоритет на профилактиката и доболничната помощ. Спешни мерки бяха набелязани и по отношение на COVID кризата. В конкретиката обаче се очертаха големи различия и партиите не успяха да сближат позициите си по ключови въпроси. От „Продължаваме промяната“ в дискусията участваха Боряна Алексиева, Антон Тонев и Виолета Лорер. От страна на БСП участниците бяха проф. Георги Михайлов, доц. Георги Йорданов, проф. Бойко Коруков, проф. Невена Цачева, д-р Динко Странски. „Има такъв народ“ беше представена от д-р Ивайло Христов, д-р Иван Лютаков, проф. Андрей Чорбанов и доц. Силви Кирилов, а „Демократична България“ – от д-р Александър Симидчиев, д-р Таня Андреева, Катя Панева и Анна-Мари Виламовска. На срещата беше поканен и председателят на БЛС д-р Иван Маджаров, като стана ясно, че той е съветвал ПП за програмата им в сектора.

Ваксинацията и създаването на COVID щабове на регионално и национално ниво са сред темите, по които партиите постигнаха консенсус, с уговорката, че ваксинацията ще остане доброволна. Освен това трябва да се осигури отделно финансиране на инфекциозните отделения на база готовност и капацитет, но няма да се правят болници за коронавирус.

По отношение на заплащането на лекарите Асен Василев от ПП предложи между санитаря и шефа на болницата максимално съотношение в базовото заплащане в лечебните заведения, които ползват обществен ресурс. Това съотношение вероятно ще бъде 1:20, уточниха преговарящите. Освен това в новия Закон за лечебните заведения ще залегне медиците, които ползват обществен ресурс, да имат само един договор с НЗОК, тъй като сегашната система позволява един лекар да работи и в болничната, и в специализираната извънболнична помощ. Няма да се допуска и заемане на управленски позиции в две различни структури – началник на катедра в университет не може да бъде началник на отделение в болница.

Лекарите да получават по-добро заплащане, което да е обвързано с качеството им на работа, се договориха още партиите, но темата не бе завършена, защото не бяха изчистени въпросите кой тогава ще лекува тежкоболните пациенти, при които рискът от фатален изход е значителен. Постигнато беше съгласие до края на следващата година да бъде изготвен анализ за изграждане на Национална детска болница, както и по темата за електронното здравеопазване, като според д-р Александър Симидчиев от ДБ е-досието може да е факт още в първите 100 дни на бъдещия кабинет.

Искането на „БСП за България“ за безплатни лекарства за децата до 14- годишна възраст прерасна в спор и обвинения в липса на политически опит или популизъм, но в крайна сметка се стигна до решение те да бъдат 95% заплатени от НЗОК с предвидени механизми за контрол и след въвеждането на електронната здравна система.

БСП и ИТН заявиха, че няма да отстъпят от искането си за промяна на търговския статут на болниците, но това беше формулирано доста витиевато – да бъде направена подготовка за промяна на статута на държавните и общински лечебни заведения от търговски дружества след анализ. Според Асен Василев това няма да спре изтичането на средства. Ще бъде преразгледана Националната здравна карта по отношение на броя на леглата и кадрите до края на 2022 г.

От ДБ пък поискаха Държавна агенция за медицински надзор, извън МЗ и с регионални структури и отделно финансиране, както и създаване на протоколи за добра медицинска практика, но направени от или с решаващото участие на международно признати специалисти. Проф. Георги Михайлов от БСП обаче се възпротиви на идеята за Медицинска ДАНС и попита: „Искаме да правим FBI за лекарите ли?“

През юни следващата година евентуалната коалиция може да въведе пилотно в една болница и по няколко специалности финансирането на лечението на т. нар. диагностично-свързани групи. Участниците в дискусията одобряват постепенно да се премахнат настоящите клинични пътеки, но първо се съгласиха, че клиничните пътеки трябва да се остойностят.

От ИТН обявиха и друга своя идея, на която държат – да се въведе мандатност за болничните директори, като те и шефовете на клиники да се избират пряко от персонала. Преговарящите обсъдиха и включването на специализантите като изпълнители по клинични пътеки, както и модернизацията на спешната помощ, ешелонирането на системата, а председателят на БЛС д-р Иван Маджаров поиска връщането на нивата на болниците, така че едно лечебно заведение от първо ниво на компетентност да не може да разкрива неврохирургия от трето ниво например.

„Продължаваме промяната“ се обявиха за по-широк обем дейности, заплащани от НЗОК, за дентална помощ. Те предлагат един задължителен профилактичен преглед на година и ако не се налага извършването на някакви дейности, тези пари да се прехвърлят за следващата година в нещо като отделен пакет за всеки здравноосигурен.

В програмата за здравеопазване беше записано, че предстои да се направи анализ на най-добрия модел на здравно осигуряване, но самата дискусия за смяна на начина на финансиране на системата и ролята на НЗОК в нея беше прехвърлена към предстоящите разговори в сектор „Финанси“.

СПОДЕЛИ