Проф. Ивона Даскалова: 500 000 българи са с диабет, това е пандемия

Диабетиците да се ваксинират и да спазват разумен режим, съветва началникът на Клиниката по ендокринология на ВМА, където се прилагат най-модерните терапии

1055
диабет
Проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА

Пандемия. Но не от COVID-19, a от диабет тип II. За опасността от години алармират ендокринолозите. „През 2015 г. болните със захарен диабет в света са 415 млн. души. Очакванията са до 2040 г. да достигнат 642 млн., а до 2045 г. – близо 700 млн.“, предупреждава в Световния ден за борба с диабета – 14 ноември проф. Ивона Даскалова, началник на Клиниката по ендокринология и болести на обмяната на ВМА. Защо e трудно да бъде овладяна тази „вълна“? Каква е причината диабетиците да са толкова уязвими в пандемията от COVID-19? Подмладява ли се болестта и присъда „до живот“ ли е? И как модерното лечение, разумният режим и контролът над кръвната захар могат да осигурят добро качество на живот на пациентите? Отговорите на тези въпроси дава проф. Ивона Даскалова.

България е част от световната тенденция, но като че ли заболеваемостта от захарен диабет е една идея по-висока. Според статистиката на НЗОК с диагнозата у нас са близо 500 хиляди. Разбира се, част от тях имат тип I, но превалиращият процент са с тип II души. Плашеща е статистиката, че най-вероятно между 30 до 50% от диабетиците не подозират, че са болни. Това е така, защото първите симптоми на заболяването са доста неспецифични и в забързаното ежедневие, което водим, рядко им обръщаме внимание.

Жажда, умора и колебания в теглото го „издават“

Коварното при диабета е, че лесно игнорираме белезите му. В началото се започва с лесна уморяемост (астеноадинамия), която си мислим, че е нормална, заради стреса и забързания ден. Следва повишеното чувство на жажда. Понякога имаме наддаване на килограми или редуциране на теглото. Често уриниране, особено нощно. Всичко това е неспецифично и не му обръщаме внимание. За жалост при малцина болестта се открива в началото. По-често, когато пациентите вече идват при нас, те са или с някакъв вид микотична или уроинфекция, с изявена полиневропатия, с периферна съдова болест или със сърдечносъдово заболяване.

Именно поради тази причина профилактиката е много важна, тъй като симптомите в началото на заболяването са дискретни. Затова съветваме всички пациенти – особено тези, които са със затлъстяване, имат фамилна анамнеза в рода си за захарен диабет, мъже над 50 години са или жени, навлезли в менопауза преди повече от 5 години, да проверяват поне веднъж годишно стойностите на кръвната си захар на гладно и след нахранване.

Рисковите фактори за „отключване“ на болестта са редица. Диабетът бива два типа, като развитието им е напълно различно. Първият, който най-често се среща в ранна детска или млада възраст, много рядко може да се изяви по-късно. Ако при тип I говорим за абсолютен инсулинов дефицит и автоимунно заболяване, то при тип II нещата са по-различни. Развива се по ред причини – например генетични фактори и такива на средата. Първите са разнообразни, но пациентите трябва да знаят, че диабет тип II е с по-голяма наследствена нотка, отколкото тип I. Ако имате майка, баща, брат, сестра, баба, дядо, който е с диагнозата, шансът и вие да я развиете е голям.„Интересни са и епигенетичните фактори, които наскоро се откриха – а именно, че „отключването“ на заболяване като захарния диабет заради неправилен начин на живот, ще се отрази в следващите поколения. Т.е. ще се задейства един лош ген, който, въпреки че за първи път се изявява при нас, ще бъде предаден в рода. Може би именно по тази причина броят на диабетиците толкова стремглаво нараства в световен мащаб и в България.

Затлъстяването като опасност №1

Ако говорим, че има пандемия от захарен диабет тип II, то е, защото има пандемия от затлъстяване – 71% от пациентите с диабет тип II са с наднормено тегло или затлъстяване. Кривата на затлъстяването също нараства в световен мащаб – и отново не само в развитите, но и в развиващите се страни. В България, където статистиката невинаги е най-добра, говорим за над 39% от населението. А когато включим и тези с наднормено тегло, може би отиваме към 60%. Защо е толкова опасно затлъстяването? Неправилният режим на хранене, употребата на много бързи въглехидрати карат бета-клетката на панкреаса да се изтощи и съответно да отделя по-голямо количество инсулин, което води до т.нар. инсулинова резистентност.

Не трябва да подминаваме и стреса, който може да бъде отключващ фактор. Независимо от генетичната констелация, ако нямаме подобен стресогенен момент, болестта може никога да не се развие. И ако от стреса трудно можем да се опазим, то разумните диета и режим са единствено в нашите ръце.

Симбиоза, а не присъда

„Присъда до живот“ ли е захарният диабет? Със сигурност не е присъда. Да, това е хронично заболяване, при което само в единични случаи може да има някакъв вид ремисия. Което остава до живот, но съвременната медицина и „арсенал“ от лекарства позволяват да бъде добре контролирано. Диабетиците, особено тип II (както и тип I, разбира се), със съвременната терапия могат да живеят напълно нормален, активен начин на живот, с нормална трудоспособност. Разбира се, ако бъдат изключително внимателни и следят добре здравето си. Много от пациентите обаче трудно осъзнават, че ще трябва да „съжителстват“ с диабета.

Въпросът е това съжителство да бъде в симбиоза. А за да може да се случи, пациентът трябва да бъде изключително стриктен относно приеманата терапия и хранителния си режим. Наистина радостното е, че в България го има почти целия набор от медикаменти, с които разполагат в световен мащаб, като голяма част се реимбурсират от НЗОК. И добрият ендокринолог винаги може да посъветва пациента си какъв медикамент е най-подходящ за него.

Не се плашете от инсулина

Метформиновите медикаменти са едно от първите средства на избор при лечение на диабет тип II, както и на преддиабетни състояния с хиперинсулинемия. Но не и единственият. Малко по малко този стар и добър помощник на ендокринолозите започва да се измества от новите по-добри класове медикаменти, които имат по-малко странични и повече положителни ефекти – както върху телесното тегло, така и върху сърдечносъдовата система. Все повече нови и нови видове биват одобрени и влизат в България като GLP 1 и други медикаменти. В момента, за разлика отпреди 30-40 години имаме всякакъв набор от аналогови инсулини – бързодействащи, ултра бавнодействащи, инхалаторни, а скоро ще имаме и седмични… В този смисъл инсулинолечението и започването на малки дози инсулин, когато е необходимо, дори при диабет тип II, не трябва да плаши пациента.

Разходка и диета вместо „вълшебно хапче“

Вълшебно „хапче“ срещу диабет няма. Но пък има правила на живот, които е важно да се следват. Ограничаването на бялата захар и бялото брашно е изключително важно. Храненето с пълнозърнест хляб, консумирането на повече пресни плодове и зеленчуци – също. С плодовете пациентите трябва да имат „едно наум“, защото част от тях са много сладки и биха могли да повишат кръвната захар. Препоръката е да не се приемат под формата на фреш, а да се хапват – защото имат много фибри, които забавят процеса на отделяне на захарите и не позволяват рязко покачване на глюкозата в кръвта. Очаквано „бързата храна“ не бива да присъства в менюто – пици, банички, сладкиши, дюнери трябва да бъдат рязко ограничени. Повечето храни в полуфабрикатен вид съдържат много различни транс аминокиселини, които не носят нищо на организма – само скок на теглото и кръвната захар. Пациентите трябва да се хранят предимно с домашна храна. Дори когато са на работа да си носят обяд от вкъщи – например сандвич с пълнозърнест хляб вместо вредната мазна баничка. Движението е другото „лекарство“ за диабетиците.

Усложненията са „от глава до пети“

„Обратната страна на медала“ – лошият контрол на кръвната захар води до тежки, дори фатални последици. Диабетът, като системно заболяване, може да увреди всички органи и системи. Разбира се, много важна е профилактиката и превенцията, когато говорим за усложненията.

Ваксината – препоръчителна за диабетиците

Коронавирусът изправи диабетиците пред нова опасност – те се оказаха сред най-уязвимите в пандемията. Каква е причината боледуването при тях да е толкова тежко и нерядко с фатален край? В Клиниката по ендокринология на ВМА, която оглавявам, повече от шест месеца работихме като COVID-звено и лекувахме болни с коронавирусна инфекция. Повечето от тях бяха насочени към нас именно защото бяха диабетици. Днес отново сме една от COVID-зоните на ВМА и активно лекуваме заразени пациенти. Болестта усложнява протичането на инфекцията от COVID-19 защото е рискова за всякакъв вид инфекции. В клиниката придобихме и много опит и с пациенти, които до момента на хоспитализация или инфектиране с коронавируса не са знаели, че имат диабет. А най-интересното е, че видяхме редица случаи, при които COVID-19 отключва захарен диабет. При това – не само при тежки пациенти, при които се е наложила кортикостериодна терапия, а и при други, които не са вземали такива медикаменти. И при тяхното проследяване след 6 месеца все още персистира захарният диабет. Именно по тази причина апелирам – не само към диабетиците, а към всички – да се ваксинират.

СПОДЕЛИ