Захарният диабет не увеличава риска от заразяване със SARS-CoV-2, но е рисков фактор за бързо прогресиране, тежко протичане и смърт. Но при добър контрол на диабета рискът от тежко протичане на заболяването е сходен с този на останалото население. Това каза ендокринологът проф. Цветалина Танкова на пресконференция за достъпа до здравна грижа на пациентите с диабет по време на пандемията. Тя обясни, че вече се наблюдава нов вид диабет, който се появява при пациенти с коронавирус и именно при тях е отчетена три пъти по-висока смъртност.
Според проф. Танкова, негативният ефект на COVID-19 изисква повече инвестиции в грижата за хората с диабет, което включва оптимален гликемичен контрол, контрол на сърдечносъдови рискови фактори и начина на живот, придържане към терапията и подкрепа.
Тя представи резултатите от онлайн проучване на Националната пациентска организация (НПО) сред 281 пациенти с диабет в периода 29 септември – 20 октомври. „На базата на данните може да се предположи, че в България по време на пандемията 39% от всички хора с диабет или около 200 000 са забавили, а 2%, или около 10 000, са прекратили лечението си. Според проучването, пандемията е влошила контрола на диабета. Тя е затруднила достъпа до специалист ендокринолог на 45% от анкетираните. При 26% от запитаните се е наложило прекъсване на терапията. 71% са отложили или отменили медицински преглед, а 51% – посещение в болница. Според 34% от анкетираните контролът на кръвната им захар се е влошил по време на пандемията.
Между 15 и 30 дни чакат за достъп до лекарствата си диабетно болните през е-системата, алармира Деян Денев, изпълнителен директор на Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharM). „За да получи лекарствата си, диабетноболният трябва да посети специалиста, който следи състоянието му. Лекарствата с протокол, които назначава този специалист се изпращат по електронен път до НЗОК. Между 15 и 30 дни отнема валидирането на протоколите от Касата. През това време пациентът стои без лекарства. Ако протоколите са валидни от момента на издаването им от специалист, а не след валидиране от страна на касата, диабетиците ще могат да получават терапията си веднага, а РЗОК да осъществява последващ контрол. Това може да се случи още със следващия анекс към НРД, а диабетната грижа е подходяща област този подход да бъде тестван пилотно“, посочи Денев.
По думите му заради нерационално изградената система за контрол, е-рецептите все още отстъпват пред хартиените варианти, които оказва се, осигуряват по-бърз достъп на пациентите до лекарства.
