България е на 3-о място по смъртност от COVID-19 в ЕС и на 21-во място по заболяемост, заяви директорът на Националния център по обществено здраве и анализи доц. Христо Хинков, който представи анализа на здравното обслужване на населението в условията на пандемия, възложен от служебния министър на здравеопазването Стойчо Кацаров. Докладът на НЦОЗА обхваща периода март 2020 г. – 31 май 2021 г.
В този период са починали общо 166 050 души, като само 16 хиляди са отчетени в системата като починали от вируса. 78% от тях са между 60 и 89 години. „Хронично болните хора са най-голямата жертва на епидемията от COVID. Голяма част от лица са изчезнали от системата за диспансеризация и най-вероятно са починали“, отбеляза доц. Хинков. По думите му за смъртност има три хипотези – първата е някакъв уникален фактор, втората е, че здравната система се е справила лошо, което е най-вероятно, а третото обяснение е, че голяма група от хора не са се регистрирали като заболели и са починали в домовете си. Смъртността в Перник и Видин по време на пандемията е била много по-висока, отколкото в другите области, като тепърва ще се анализира на какво се дължи това.
Анализът на НЦОЗА обаче отбелязва, че страната ни е водеща в ЕС по болести на кръвообращението и мозъчно-съдовите болести. „България влезе в тази епидемия много болна. Има много хронични заболявания, основно сърдечно-съдови заболявания, които от 15 години са основната причина за смъртност у нас“, уточни доц. Хинков, като припомни, че вирусът атакува сериозно именно сърдечно-съдовата системата.
Друг проблем е фактът, че страната ни е влязла в тази пандемия с нереформирана здравна система, която е трябвало да се оптимизира, отчитат експертите. Едва в хода на пандемията болниците са започнали да изграждат система за кислородотерапия, а преди кризата голяма част от инфекциозните отделения са били затворени, вирусолозите пък били на изчезване.
„Системата се оказа неподготвена, властите са се опитвали да реагират, но са следвали събитията, коментира директорът на НЦОЗА. Според него кризата се е управлявала по-скоро политически, отколкото медицински. Като грешка той определи и липсата на инфекционист и достатъчно епидемиолози в НОЩ. Особено внимание в анализа доц. Хинков отдели на решението пациенти с COVID да се приемат във всички болници, включително онкологични. Той отбеляза, че обект на друг анализ ще е да се разбере дали е могло да се обособят „чисти“ от COVID лечебни заведения, но изтъкна, че това е може би причината за многото заразени медици.
Заключението на НЦОЗА за работата на Спешна помощ е, че с наличния ресурс са направили максималното, за да помогнат на хората. „243 880 пациенти са приети в болниците след транспортиране от спешните екипи в най-тежките месеци на епидемията от COVID у нас. 99,9 % от повикванията са били изпълнени, а 28% или всеки трети от постъпилите в болница с линейка е бил с коронавирус. Най-много са хоспитализираните в София, Пловдив, Варна и Бургас“, съобщи доц. Хинков, но подчерта, че броят на заболелите от COVID спешни медици у нас е „стряскащо много, починали за щастие няма много“.
Анализът на експертите не потвърждава тезата за намаляване на достъпа до първична медицинска помощ, макар да има спад в прегледите при джипитата и специалистите от извънболничната помощ, особено при децата. Любопитен извод още е, че включването на личните лекари във ваксинационния процес значително е повишило броя на имунизациите, докато ефектът, който се отчита от отварянето на зелените коридори, е слаб. Как е пресметнато това остава загадка при условие, че ваксинациите намаляха двойно и тройно, откакто джипитата имат условия и достатъчно количества и от четирите препарата да правят инжекции, а близо половината от тях досега не са поставили нито една доза. В същото време на зелените коридори се имунизираха огромен брой хора, а опашки за доза защита се извиваха до деня, в който служебният здравен министър Стойчо Кацаров не ги закри с безумна заповед, която 24 часа по-късно отмени.
Относно решенията на НОЩ не ставало ясно защо един сектор се облагодетелства за разлика от други при определяне на мерките. „Протоколите от заседанията на щаба са твърде малко, макар и по тях да личи, че той е свършил огромна работа“, призна с половин уста доц. Хинков.
