Министър, ама служебен. Администратор, ама с дърварски административни ходове. Здравен мениджър, ама с вкус към частния сектор. Всичко това е – и очевидно в някаква част не е – д-р Стойчо Кацаров. Сега обаче стигаме до това, че не е и доктор. Справка на Скенер.нюз показва, че Кацаров не си е плащал членския внос в Българския лекарски съюз от 2013 г. насам, респективно не е практикувал. Това не е в разрез с правилата и не е непременно лоша новина. Все пак бялата престилка изисква известни морални качества и е призвание, а не задължение.
Лошата новина за здравеопазването дойде и ескалира с първите му действия като творец на здравната политика, макар и служебен творец. За броени дни д-р Кацаров – пардон – Кацаров, натвори реваншистки уволнения, поръчкови проверки, удобно пенсиониране, странни стандарти. А от служебния му мандат е изминал няма и месец и с това темпо до края на „живота“ на това правителство е плашещо какво ще следва. Или кой?
По примера на немалко свои предшественици и министър Кацаров обяви война на сектора, който оглавява. И по сталински отсече: „Незаменими хора няма“. Но забрави, че говори за лекари, за които смъртта не е статистика. И не, Кацаров няма нито намерение, нито време да „оправя“ състоянието на държавните болници. Той само подготвя почвата за приватизация.
